Иван Милушев носи името на дядо си Иван от Кукуш, който е бил кундурджия. Той е негов дядо по бащина линия и намира своята половинка в Горна Джумая – баба Петра, знахарката от Падеш, която преди да срещне него, е била омъжена за богат турчин – търговец на коне, но го убиват по пътя за решаване на търговски дела. Баба Петра остава вдовица. С турчина нямат деца, а с дядо Иван имат син Славчо – бащата на Иван Милушев. Но, както разказва художникът, мистериозно един ден дядо Иван се връща в дома си мъртъв на коня и оставя сина си сирак на две години.
Иван Милушев смята, че носи творческата жилка от този род, защото един от братята на дядо му Иван от Кукуш е бил иконописец. Той се е казвал Милуш и първите стенописи на параклиса „Свети Пантелеймон”, близо до София, са негови, предава „Струма“.
Спомня си и баба Сава по майчина линия. Не се знае със сигурност произходът й – дали е македонка, или сръбкиня. Тя е била с 4 години по-голяма от дядо му Бойчо и е родила 8 деца, от които 5 остават живи. Най-голямата от сестрите е Вера – майката на Иван. Баба Сава е била властна жена и често е посрещала в дома си македонстващите войводи и четници по това време. Иван разказва за срещата й с така наречения Дедо Коле леко коле. Когато баба Сава умира, след няколко дни дядо Бойчо се обръснал, облякъл си новите дрехи и легнал. Неговият син го намира мъртъв.
Иван разказва за интересната съдба на вуйчо си Георги и неговото семейство.
От дядо Бойчо Иван получава първата книга за художници и до днес му е благодарен,че е забелязал увлечението на детето към изобразителното изкуство.
Иван Милушев е един от най-известните художници в страната – график, живописец, илюстратор. Роден е на 9 декември 1956 година в Благоевград. Завършва „Илюстрация и оформление на книгата” в Художествената академия при проф. Румен Скорчев през 1981 година. Живее и работи в Благоевград. Има над 30 самостоятелни изложби в България и над 10 в чужбина: Льоне и Хамбург, Германия; Модена, Италия; Кеймбридж, Англия; Брескюир, Франция. Участвал е в международни биеналета във Варна, в Лодз и Краков, Полша; в Гьор, Унгария; Дубровник, Хърватия; в Маастрихт, Холандия; Коши, Япония, и други. Илюстрира „Кентърбърийски разкази”. Картините му се намират в Националната художествена галерия, в музея „Лудвиг”, Германия, във Вашингтонската конгресна библиотека и др. Носител е на много национални и международни отличия и награди. Включен е в „2000 изключителни интелектуалци на 21 век“ на Биографски център – Кеймбридж и получи диплом за цялостно творчество и принос в развитието на изобразителното изкуство.
Иван Милушев е и директор на Градската художествена галерия в Благоевград.
Със съпругата си Надя имат две деца – дъщеря им завършва медицина и работи в ИСУЛ, а синът им е юрист в одиторска фирма. Да бъдат богобоязливи, в добрия смисъл на думата, но и да отстояват своята позиция в обществото, им пожелава той, и да вървят напред с добро.
Бих го нарекла едновременно древен и модерен, защото следя отдавна творческия му път и забелязвам, че мислите непрекъснато го връщат назад във времето, а със средствата на изобразителното изкуство пресъздава митологичните теми и библейски сюжети, които го вълнуват така, че да звучат актуално и модерно в нашето съвремие. В тях търси смисъла на човешкото битие и по негов си начин в творбите си вгражда своята философия за живота.
Галеристката Красимира Алексиева пише за Иван Милушев: „Създател на изключително фигуративен стил, Милушев успява да поддържа през годините високо ниво на енигматичност на своите персонажи. Тяхната индивидалност е обособена от ред характеристики, които много лесно приемаш и трудно забравяш, говоря за ценителите на художника. Защото има зрители, които не достигат до него – за съжаление.
Хуманист по душа, Милушев не съди, не порицава, той прощава. Персонажите обикновено са голи и е удивително, че това изобщо не се набива на очи. Напротив – приемаш голотата им за естественост. Заоблените, лишени от детайли тела носят особена гальовност и за тях е много характерна всеотдайната сила на прегръдката – любовна или приятелска. Прегърнати, те стоят монолитно и неотделимо, създадени сякаш за вечността”.
А проф. д.изк. Чавдар Попов в рецензията си за творчеството на Иван Милушев пише: „В значителна част от своите произведения авторът рисува своеобразни образи-притчи, образи-метафори, които се отличават с лаконичната характеристика на знака. Като правило персонажите, разположени на условен фон, са изтеглени на преден план, като при това не са ангажирани с конкретна сюжетна трактовка. Интелектуалните човешки мотиви често се преплитат с културните асоциации на мита или на легендата. Понякога гротеската, фината ирония и деликатно внушеният хумуристичен нюанс вървят ръка за ръка с размислите, с философските обобщения и с моралните изводи, формирайки ограничената амалгама на автентичния и завършен художествен образ”.
А самият Иван Милушев вярва, че осъзнатото връщане назад към древността, към митологичните и библейски притчи ни приближава към Бога и ни кара да пренасяме мъдростта на времето в съвремието.
