Бабата на директора на благоевградската галерия била знахарката от Падеш

Бабата на директора на благоевградската галерия била знахарката от Падеш

Иван Милушев носи името на дядо си Иван от Кукуш, който е бил кундурджия. Той е негов дядо по бащина линия и намира своята половинка в Горна Джумая – баба Петра, знахарката от Падеш, която преди да срещне него, е била омъжена за богат турчин – търговец на коне, но го убиват по пътя за решаване на търговски дела. Баба Петра остава вдовица. С турчина нямат деца, а с дядо Иван имат син Славчо – бащата на Иван Милушев. Но, както разказва художникът, мистериозно един ден дядо Иван се връща в дома си мъртъв на коня и оставя сина си сирак на две години.

Иван Милушев смята, че носи творческата жилка от този род, защото един от братята на дядо му Иван от Кукуш е бил иконописец. Той се е казвал Милуш и първите стенописи на параклиса „Свети Пантелеймон”, близо до София, са негови, предава „Струма“.

Спомня си и баба Сава по майчина линия. Не се знае със сигурност произходът й – дали е македонка, или сръбкиня. Тя е била с 4 години по-голяма от дядо му Бойчо и е родила 8 деца, от които 5 остават живи. Най-голямата от сестрите е Вера – майката на Иван. Баба Сава е била властна жена и често е посрещала в дома си македонстващите войводи и четници по това време. Иван разказва за срещата й с така наречения Дедо Коле леко коле. Когато баба Сава умира, след няколко дни дядо Бойчо се обръснал, облякъл си новите дрехи и легнал. Неговият син го намира мъртъв.

Иван разказва за интересната съдба на вуйчо си Георги и неговото семейство.

От дядо Бойчо Иван получава първата книга за художници и до днес му е благодарен,че е забелязал увлечението на детето към изобразителното изкуство.

Иван Милушев е един от най-известните художници в страната – график, живописец, илюстратор. Роден е на 9 декември 1956 година в Благоевград. Завършва „Илюстрация и оформление на книгата” в Художествената академия при проф. Румен Скорчев през 1981 година. Живее и работи в Благоевград. Има над 30 самостоятелни изложби в България и над 10 в чужбина: Льоне и Хамбург, Германия; Модена, Италия; Кеймбридж, Англия; Брескюир, Франция. Участвал е в международни биеналета във Варна, в Лодз и Краков, Полша; в Гьор, Унгария; Дубровник, Хърватия; в Маастрихт, Холандия; Коши, Япония, и други. Илюстрира „Кентърбърийски разкази”. Картините му се намират в Националната художествена галерия, в музея „Лудвиг”, Германия, във Вашингтонската конгресна библиотека и др. Носител е на много национални и международни отличия и награди. Включен е в „2000 изключителни интелектуалци на 21 век“ на Биографски център – Кеймбридж и получи диплом за цялостно творчество и принос в развитието на изобразителното изкуство.

Иван Милушев е и директор на Градската художествена галерия в Благоевград.

Със съпругата си Надя имат две деца – дъщеря им завършва медицина и работи в ИСУЛ, а синът им е юрист в одиторска фирма. Да бъдат богобоязливи, в добрия смисъл на думата, но и да отстояват своята позиция в обществото, им пожелава той, и да вървят напред с добро.

Бих го нарекла едновременно древен и модерен, защото следя отдавна творческия му път и забелязвам, че мислите непрекъснато го връщат назад във времето, а със средствата на изобразителното изкуство пресъздава митологичните теми и библейски сюжети, които го вълнуват така, че да звучат актуално и модерно в нашето съвремие. В тях търси смисъла на човешкото битие и по негов си начин в творбите си вгражда своята философия за живота.

Галеристката Красимира Алексиева пише за Иван Милушев: „Създател на изключително фигуративен стил, Милушев успява да поддържа през годините високо ниво на енигматичност на своите персонажи. Тяхната индивидалност е обособена от ред характеристики, които много лесно приемаш и трудно забравяш, говоря за ценителите на художника. Защото има зрители, които не достигат до него – за съжаление.

Хуманист по душа, Милушев не съди, не порицава, той прощава. Персонажите обикновено са голи и е удивително, че това изобщо не се набива на очи. Напротив – приемаш голотата им за естественост. Заоблените, лишени от детайли тела носят особена гальовност и за тях е много характерна всеотдайната сила на прегръдката – любовна или приятелска. Прегърнати, те стоят монолитно и неотделимо, създадени сякаш за вечността”. ​

А проф. д.изк. Чавдар Попов в рецензията си за творчеството на Иван Милушев пише: „В значителна част от своите произведения авторът рисува своеобразни образи-притчи, образи-метафори, които се отличават с лаконичната характеристика на знака. Като правило персонажите, разположени на условен фон, са изтеглени на преден план, като при това не са ангажирани с конкретна сюжетна трактовка. Интелектуалните човешки мотиви често се преплитат с културните асоциации на мита или на легендата. Понякога гротеската, фината ирония и деликатно внушеният хумуристичен нюанс вървят ръка за ръка с размислите, с философските обобщения и с моралните изводи, формирайки ограничената амалгама на автентичния и завършен художествен образ”.

А самият Иван Милушев вярва, че осъзнатото връщане назад към древността, към митологичните и библейски притчи ни приближава към Бога и ни кара да пренасяме мъдростта на времето в съвремието.

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *