Благоевградски магистрати съдят ВСС за над 180 000 лв.

Благоевградски магистрати съдят ВСС за над 180 000 лв.

Двама бивши членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) търсят обезщетения за десетки хиляди левове от кадровия орган. Магистратите от Благоевград Незабравка Стоева и Васил Петров са завели дела срещу ВСС, като претендират за общо над 180 000 лева компенсации за прослужено време в съдебната власт. Както Стоева, така и Петров твърдят, че ВСС им дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), каквото магистратите получават, когато напускат системата или се пенсионират и имат повече от 10 години стаж в нея. Искът на Стоева е за 106 072 лева, а на Петров за 77 892 лева, пише „Лекс”.

Незабравка Стоева има 6 прослужени години като младши и районен съдия в Благоевград до юни 1992 г., когато е била освободена. Към онзи момент тя не е имала 10 години стаж в системата, нито пък законът е предвиждал подобни обезщетения при напускане. След това повече от 15 години е работила извън съдебната власт като адвокат, преподавател и председател на Общинския съвет в Благоевград. През юни 2008 г. тя беше един от кандидатите, избрани да попълнят тогавашния състав на ИВСС до края на мандата му в началото на 2012 г. След това Стоева беше избрана и за член на ВСС от парламентарната квота, а след края на мандата му през 2017 г. не се е връщала в съда, а започна работа в Националния институт на правосъдието.

Пред Софийския районен съд Стоева декларира 8 години и половина стаж от двете мандатни длъжности, към които прибавя 6-те години в съдебната система, и казва, че при освобождаването й през 1992 г. не е получила обезщетение и смята, че й се дължат 14 брутни заплати, на колкото изчислява общо прослужените си години.

Съдебният съвет е поискал искът да бъде отхвърлен, като е посочил, че не може да отговаря по него. Съдия Ива Анастасиадис от СРС е отхвърлила иска на Стоева, пише в. „Струма“.

„Ищцата не е полагала труд в съд, прокуратура или следствие на магистратска длъжност, като правоотношението със съответния орган на съдебната власт да е било прекратено след приключване на мандата й като член на ВСС. Затова не й се следва обезщетение като последица от осъществяването на функциите на магистрат. Ищцата не следва да черпи и положителни правни последици от решения на висшия административен орган на съдебната власт, които противоречат на закона, още по-малко те могат да повлияят на законосъобразното разрешаване на настоящия правен казус от съда“, пише СРС. Според съдия Анастасиадис обаче правилно искът е насочен срещу ВСС като последен работодател, с който Стоева е имала сключен трудов договор.

Решението обаче е обезсилено изцяло от Софийския градски съд (СГС), който връща делото отново на първата инстанция. Според съдиите Красимир Мазгалов (председател на състава), Силвана Гълъбова (докладчик) и младшия съдия Ивелина Симеонова ВСС не може да се произнася за еднократното обезщетение, каквато е и константната практика на Върховния административен съд. Затова СГС решава, че искът е трябвало да бъде насочен към Районния съд в Благоевград, където Стоева е работила до 1992 г.

„Магистратът е осъществявал дейността си в Районен съд – Благоевград, който е със статут на юридическо лице – чл. 65 ЗСВ. Това е органът, овластен с правомощието да се произнесе по наличието или липсата на предпоставките и размера на дължимите по закон парични обезщетения на съдиите от този съд“, пише СГС.

Според градския съд ВСС не се явява работодател съгласно чл. 61, ал. 2 от Кодекса на труда, а по-горестоящ орган, и районният съд е трябвало да укаже на Стоева да конституира като ответник по делото съда в Благоевград, а не да гледа делото срещу съдебния съвет.

Аналогичен казус в съда има и с още един бивш член на ВСС – Васил Петров.

Както Стоева, така и Петров бяха членове на ВСС от 2012 г. до 2017 г. Преди това той е бил 3 години и половина инспектор в ИВСС. Като прокурор обаче Петров е работил само от 1981 г. до 1984 г., когато е ръководил Районната прокуратура – Благоевград.

И той като Стоева е сумирал стажовете си, за да изчисли, че има общо прослужени 11 години и половина, и иска 11 брутни заплати, които се равняват на близо 78 000 лева. Петров също е завел иск срещу ВСС, който в началото на годината е бил отхвърлен от съдия Цветелина Костова от Софийския районен съд, въпреки че и според нея делото срещу ВСС е допустимо, защото това е бил последният работодател на Петров.

В решението си съдия Костова пише, че възнаградителният характер на обезщетението, което по дефиниция представлява благодарност и награда, е за точно определен труд – на съдия, прокурор или следовател.

„В настоящия случай ищецът е бил освободен от магистратска длъжност на 01.09.1984 г., като след тази дата не е полагал труд в съд, прокуратура или следствие на магистратска длъжност, при което правоотношението със съответния орган на съдебната власт да е било прекратено след приключване на мандата му като член на ВСС. Ето защо на последния не му се следва обезщетение като последица от осъществяването на функциите на магистрат“, пише съдия Костова.

Васил Петров е обжалвал решението и делото вече е в градския съд.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *