Велики вторник е ден за поучения и дарения на бедните

Велики вторник е ден за поучения и дарения на бедните

Велики вторник тази година е на 27 април. Това е вторият ден от Страстната седмица и е ден за поучения, нравствени наставления и за дарения за бедните и нисшите духом.

Църквата припомня словата на Иисус Христос, който след като предишния ден изгонил търговците от храма, дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави и пророчества за съдбата на град Йерусалим.

В притчата за десетте девици се говори за пет мъдри и пет неразумни девици. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“.

На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: „да бъде милостта Му вечна, алилуя!“

Днес църква отблязва паметта на

Свети свещеномъченик Симеон, брат Господен по плът

Той бил сродник на Иисус Христос, а не Негов брат в прекия смисъл на думата. Той е бил син на Клеопа, брата на Йосиф Обручник, и брат на свети апостол Яков, първият иерусалимски епископ.

След възнесението на Спасителя св. Симеон проповядвал Евангелието в Юдея. През 62 или 63 година неговият брат, йерусалимският епископ Яков, бил убит с камъни. На негово място йерусалимските християни избрали Симеона, който според древното църковно предание управлявал йерусалимската църква повече от 40 година.

През време на юдейската война, която завършила с разрушаването на Йерусалим и храма от Веспасиан и Тит (70 г.), Симеон заминал заедно с другите християни за град Пела, който се намирал на изток от р. Йордан и бил подвластен на Ирод Агрипа II. След това пак се върнал в Йерусалим и управлявал 40 години църквата до смъртта си.

Като превзели Юдея, римляните преследвали потомците на Давидовия род. Те се страхували да не би някой от потомците на Давид да организира юдеите, да се обяви срещу кесаря и да възстанови юдейското царство.

Като довели Симеона при царския наместник Атика, римляните се опитали да го принудят да се отрече от вярата си в Христа, като употребили отначало съвети и заплахи, а после и мъчения. Тогава Симеон бил на около 120 години. Но въпреки старостта, той твърдо понасял страданията и останал верен на своите християнски убеждения. Мъжеството, търпението и твърдостта му удивили самите мъчетели. Най-после Симеон бил разпънат на кръст. Това станало през 107 г.

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *