Вода колкото язовир „Искър“ се губи по тръбите, Перник рекордьор по аварии на ВиК мрежата

Вода колкото язовир „Искър“ се губи по тръбите, Перник рекордьор по аварии на ВиК мрежата

От течове във водопроводната мрежа на страната всяка година се губят около 535 млн. кубика питейна вода, колкото е почти целият обем на най-големия водоем в България-язовир „Искър“. Това става ясно от проверка на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на изпълнението на бизнес плановете на 34 на ВиК дружества у нас през 2019 г.

Двата доклада на регулатора показват, че 23-те дружества, с най-голям обхват от абонати имат средни ежедневни загуби по мрежата си от почти 20 кубика на всеки километър водопровод.

Общо в страната тези тръби са 73 353 км,

като в тази цифра не влизат отклоненията към отделните имоти на потребителите. От въпросните 23 дружества най-големи загуби за миналата година на километър мрежа на ден са отчетени във ВиК-Сливен – 49,075 кубика. На второ място е концесионерът „Софийска вода“ с 47,772 кубика, но според експерти това се дължи на концентрацията на водопроводната инфраструктура в столицата и района, обслужван от фирмата.

На трето място за 2019-та, според доклада на КЕВР, с 35,609 кубика загуби на километър тръби на ден е пернишкото водно дружество. Това е и една от основните причини миньорският град в началото на 2020-та да бъде поставен на жесток воден режим, защото основният му водоизточник яз. „Студена“ бе на прага на пълното си пресъхване и само валежите през пролетта успяха да спасят положението. Преди това пък аварийно бяха изхарчени близо 30 млн. лв. за спешно изграждане на водопровод, свързващ мрежите на Перник и София, като се предвиждаше съседният на София град да се снабдява с вода от деривацията на яз. „Белмекен“.

Шумен е четвърти по загуби на километър мрежа,

като за това ВиК дружество през 2019-та са отчетени 35,111 кубика на ден за километър. Пети са в Пловдивско. Дружеството обслужващо градът под тепетата и района отчита загуби за миналата година в размер на 30,497 кубика на километър мрежа на ден. В топ 10 за 2019-та по този показател са още дружествата в Добрич с 27,088 куб. м/км/ден, във Варна – 27,007 куб. м/км/ден, Ямбол – 24,424 куб. м/км/ден, Благоевград – 21,314 куб. м/км/ден и Бургас – 20,516 куб. м/км/ден.

В 23-те водни дружества средният дял на загубите е 58,3 на сто, сочат още данните от докладите на КЕВР за миналата година. В нерадостната класация отново лидер е сливенското ВиК с 83,5% общи загуби по мрежата. На второто място е Добрич с дял от 82,42%, а трета е фирмата обслужваща района на Шумен – с 82,39 на сто. По-нататък в десетката са още Перник – 76,69% дял на загубите по мрежата, Ямбол – със 76,88%, Разград – 70,39%, Варна – 64,99%, Враца – 62,01 на сто, Плевен – 61,39% и Пловдив – 60,22%.

По друг важен показал, илюстриращ състоянието на водопроводната мрежа – броят на авариите на 100 км тръби

за миналата година лидер е Перник с над 181 аварии.

След него се нарежда Видин със 149,7 аварии, а в челната тройка е и ямболското ВиК дружество с регистрирани 146,6 аварии на 100 км тръби за 2019-та. По-надолу в десетката се нареждат дружествата в: Кърджали 101,168 аварии/100 км/год., Стара Загора – 95,45 аварии/100 км/год., столичната „Софийска вода“ – 93,220 аварии/100 км/год., Ловеч – 90,086 аварии/100 км/год., ВиК на Софийска област с 89,62 аварии/100 км/год., Варна – 87,227 аварии/100 км/год. и Сливен – с 84,868 аварии/100 км/год.

Според експерти

ВиК операторите избягват инвестиции в малките селища,

където има малко абонати и на практика вложенията не могат да се изплатят изобщо.

Според експерт от водния сектор, пожелал анонимност, затова се прави и окрупняването на операторите, управляващи системите, за да може да има солидарност и живущите в големите градове, където има и повече абонати, които плащат определени цени, за да има възможност да се поддържа системата в целия район, а не само в най-гъсто населените зони на областта.

Това обаче все още не може да бъде разбрано от всички кметове, казва експертът. Все още има 11 общински ВиК дружества, които не искат да влизат в окрупнените структури. Подобни има в областите Пазарджик и Благоевград. Същото важи и за община Троян, които са облагодетелствани с наличието на гравитачна вода и това им позволява да предлагат евтина вода. Също така те не правят пречистване на отпадните води и не мислят да изпълнят това изискване, залегнало в евродирективите. Те обаче сами като общини няма да имат ресурса да го направят, обясни още експертът.

Той припомни, че в стратегията за развитие за подобряване на състоянието на ВиК мрежата ще са необходими 11-12 млрд. евро. По думите му, не бива да се забравя, че бяха направени доста инвестиции, но навсякъде има проблеми, защото мрежата продължава да старее.

Последната статистика на КЕВР от 2018 г. сочи същестуването на

7913 основни и резервни водоизточника в страната.

2858 от тях се управляват от големите ВиК оператори, 4471 – от средните, 486 – от малките и 98 от микро водни оператори.

Пречиствателните станции за питейни води са 55, като 8 от тях се стопанисват от големите дружества,27 – от средните, 19 от малките и 1 – микро. Общият брой на резервоарите за питейна вода (водоеми) е 6031. 2020 от тях се управляват от големите оператори, 3475 – от сердните, 474 – от малките и 62 – от микрооператорите.

Страната разполага и с 3597 водоснабдителни помпени станции, като 1645 от тях се използват от големите ВиК дружества. От останалите 1754 са при средните оператори, 174 – при малките и 24 – при микро-дружествата.

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *