Гурбетът на чуждите ниви се отпушва през юли

Гурбетчиите ще могат да се включат в събирането на реколтите в чужбина най-рано през юли. Това прогнозира пред „Монитор“ Надя Василева, председател на асоциация BG Staffing. По думите й българите, отиващи обикновено да работят в селското стопанство зад граница, са силно притеснени от липсата на яснота кога ще бъде вдигната карантината заради коронавируса както от българска страна, така и от другите държави.

„Още не е ясно кога и как ще се осъществяват полети, шанс да заминат може би имат сезонните работници с дати на заминаване след юли месец, но преди това едва ли биха могли“, изтъкна тя. И добави, че надяващите се да изкарат повече пари от бране на ягоди в чужбина може и да не успеят да заминат и да останат без доходите, на които са се надявали.

„Призовавам всички, които са се юрнали на някъде да берат ягоди, да си останат тук и да оберем каквото имаме по родните земи, за да може по-малко българи да са гладни и да помогнем на българското селско стопанство“, заяви още Василева и акцентира, че дори заплащането да е по-малко, това

ще е помощ за нашата страна

Според нея мярката на социалното министерство за възможност да се получава обезщетение за безработица и да се работи в сектора на земеделието е много добър ход, който ще помогне и на безработните, и на самия сектор.

Живка Гроздева от Асоциацията на овощарите пък отчете пред „Монитор“, че засега никой от хилядите останали без работа, включително завърналите се от чужбина не е проявил желание да изкара някой лев на полето. „Върналите се от другите страни българи заради пандемията явно имат спестени пари и за това засега не се интересуват от каквато и да е работа“, констатира тя.

По думите й нито обикновени общи работници, нито специалисти търсят работа във фирмите, занимаващи се със селско стопанство. „Дефицитът за работна ръка си остава. И в момента на полето се търсят работници – върви резитбата на овощните дръвчета, връзването, оформянето на короните, прореждането на прасковите и ябълките. Нямам нито един кандидат за работа при мен, който да е бил съкратен от някой затворен ресторант или хотел. За това и нямаме възможност за избор. От десетина години почти невъзможно е да намерим агрономи и се чудя къде отиват

завършилите тази специалност

в Аграрния университет в Пловдив, например. В други вузове също има такава специалност. Явно работят нещо по-различно от това, което са завършили. Преди дни кандидат за агроном ми сподели, че е в куриерска фирма. Имал стаж само месец в земеделска фирма. Напуснал, защото в оранжерията и на полето му било много горещо. Общите ни работници на полето са основно роми и обикновено са едни и същи. Няма студенти или други млади хора, търсещи работа за лятото. Всички искат повече по заведенията на морето“, сподели впечатленията си Гроздева.

„От другите сектори най-засегнати от коронавируса у нас ще бъдат транспортните фирми и хотелиерството и ресторантьорството, но пък

печеливш сектор

може да се окаже земеделието, защото сега ще има повече работници, които да отидат и да работят там. За момента обаче няма никаква информация колко хора ще са необходими в земеделието и за кои сектори, затова пък е много важно да се създаде единна електронна система, в която производителите да обявяват в какъв етап, какви служители са необходими, само тогава би могло да се направи организация и да бъдат насочвани хора навременно“, коментира от своя страна Василева.

Вариант било да бъде създаден продукт като онлайн платформа, а дори и ако е необходимо, да се ходи на място и да се проучва от какви хора има нужда секторът. Според Василева в селското стопанство е жизнено важна навременната информация, за да може работата да се свърши в срок. „За производствените служители у нас пък е важно какъв процент от работодателите им имат валидни договори в момента, защото повечето от продукцията, която произвеждаме, е за износ“, разясни още Василева.

И добави: „Това, че има безработица, е чудесно за работодателите, от друга страна не се знае безработните какво биха искали да работят.“ По думите на Василева за момента е рано и хипотезите са твърде много, за да може да се предвиди какво точно е необходимо за работодатели и служители. Според експерта някои фирми имат вътрешна договорка да съкратят служители и след кризата да ги върнат обратно. „Мярката 60/40 е възможност да се запазят голяма част от квалифицираните служители“, коментира още Василева.

И сподели мнението си, че кризата с коронавируса е прецедент, но държавата реагира навременно и това също ще помогне на бизнеса. „Въпреки безработицата към момента у нас липса на кадри винаги ще има. В IT сектора например всички работещи са на проектна база,

там освобождавания няма

и почти винаги има недостиг, затова и ще продължават да се търсят. Търсещите работа в момента обаче са и притеснени за здравето си, притеснени са и за сигурността, която работодателят би им осигурил, предвид кризата в момента. Но има и хора, които искат да започнат работа, та дори и търсят нови възможности. Една криза винаги води до различни нови възможности, хората са гъвкави и се адаптират към ситуацията“, анализира ситуацията Василева.

След края на кризата с коронавируса обаче било възможно да се стигне до намаляване и на заплати в определени сектори, което пък трябвало да се договори между работодатели и служители да не е трайно като тенденция, а по-скоро да е разумна мярка за по-бързо възстановяване на определени бизнес отрасли. Двуяко било пък твърдението, че ресторантьорството ще се възстанови най-бързо, защото не било ясно колко от хората ще са готови да се събират на обществени места, както и кога и как ще се преодолее страхът от това заболяване.

„Съветът ми към работодателите в момента е много внимателно да премислят и да правят стратегии за бъдещето си, защото уволняването на ценни хора може да им коства много в последствие“, предупреди експертът. Вариант за губещите бизнеси според Василева било да направят „завой в друга посока“ и да са максимално гъвкави, за да могат да печелят и по време на криза.

„За хората, на които им предстои да си търсят работа, пък е важно да знаят, че сега ще е необходимо да притежават и да научат много повече умения от преди, защото ще е необходимо да бъдат по-“конвертируеми“ на пазара на труда. Знанието е като вируса – не може да бъде спряно“, посочи тя и обясни, че тази криза е изпитание, но и възможност да се обединим като общество.

В Германия търсят 80 000 сезонни работници

Министерствата на земеделието и на вътрешните работи на Германия постигнаха преди около седмица съгласие страната да приеме 80 000 сезонни работници от чужбина през следващите два месеца, за да се избегне недостиг на някои плодове и зеленчуци в супермаркетите.

Германското лоби на фермерите предупреди, че забраната да се пускат сезонни работници в страната, която е част от мерките срещу коронавируса, ще доведе до по-малко разнообразие по рафтовете на хранителните магазини и до по-високи цени на някои плодове и зеленчуци. Според новия план по 40 000 работници може да влизат в Германия на месец през април и май.

Работниците ще могат да влязат в страната само на групи и със самолет. През първите две седмици на престоя си те ще трябва да останат настрана от другите работници и ще им се забранява да напускат работните си места. Профсъюзите пък настояват да не се допускат повече от двама в стая, като е най-удачно това да са съпрузи.

В края на миналата седмица пък стана ясно, че въпреки забраните за пътувания, големи групи сезонни работници от Източна Европа са започнали вече да пристигат в Германия, след като властите решиха да нарушат обявената от самите тях карантина, тъй като без чужденците нямало кой да прибере земеделската реколта. Преди броени дни с няколко полета за Германия отпътуваха общо 530 румънци.

Германия твърди, че събирането на реколтата е ключово, за да не се наруши веригата на доставки, на която разчитат всички граждани. „Нуждаем се от тези работници, защото фермите нямат достатъчно хора. Но в същото време ситуацията не ни харесва, защото се съмняваме, че хигиенните норми ще се спазват и настаняването ще бъде направено според изискванията”, заяви Райнхарт Щефен, говорител на профсъюзите.