Дъщерята на „нулевата“ пациентка: РЗИ казаха – нулевият заразен не е намерен и обвиняваме вас

Дъщерята на „нулевата“ пациентка: РЗИ казаха – нулевият заразен не е намерен и обвиняваме вас

Дъщерята на Семие – жената, която беше обявена за нулевия пациент, внесъл коронавируса в шивашката фабрика „Мизия“ в Плевен, проговори пред „Марица“. Предприятието, в която работят близо 1 000 души, се превърна в най-голямото огнище на епидемията у нас, като потвърдените случаи до момента са 24.

Фабриката, която шие мъжка конфекция основно за пазарите в Европа, спря работа, а всички шивачки бяха пуснати в отпуск до 4 май.

Семие беше посочена от собствениците на завода като работничката, от която е тръгнала заразата. „Тя е съпруга на международен шофьор, била е „засечена“ при входящия медицински контрол в предприятието като подозрителна и е изпратена при личния си лекар. Тя обаче решила сама да се лекува и продължила да разпространява коронавируса – включително и сред останалите работници в цеха“, заяви по-рано Христофор Дочев, председател на борда на директорите на „Мизия 96“ АД.

Твърденията му бяха отхвърлени като пълна лъжа от дъщерята на Семие – Сибел, която разказа пред „Марица“ версията на майка си. Шивачката е била в тежко състояние, но сега е по-добре, въпреки че има още кашлица и затруднено дишане.

Ето какво ни написа Сибел, която уточни, че семейството й е от Плевен:

„Първата открита положителна проба е на моята майка. На 5 април тя почувства болки в кръста и ръцете, но предната вечер излиза да простира и тогава духаше силен вятър, Майка ми си има слабост и веднага я удря в кръста, тогава пи хапчета за кръст и болката поизчезна. На 6 април отиде на работа, следобед се е почувствала зле и веднага си е тръгнала. Прибра се вкъщи и се обади на личната ни лекарка, сподели всичко, което чувства. Тя й предписа хомеопатични лекарства и каза „Нямаш симптоми за Covid-19“.

Майка ми започна да ги пие, но нямаше никакво подобрение – беше на легло, нямаше сили да яде, какво остава да ходи на работа (както споделя шефът на завода).

Минаха, ако не се лъжа 5 дни, сутринта стана и замина при личната си лекарка с молба да й даде направление за снимка. Снимаха я, направиха й изследвания на кръв и урина и всичко и беше в норма. За снимката й казаха, че е възпаление, но не кронавирус, накараха я да продължи с антибиотика, но отново никакво подобрение. След 2 дни положението стана по-зле. Обадихме се на личната й лекарка и я помолихме да направи тест за коронавирус. Лекарката се обажда на други доктори и върна обаждането с отговор „Нямаш симптоми за коронавирус, няма смисъл да правиш тест“ и майка не си направи.

На 15 или 16 април вечерта се обадихме на Бърза помощ да повикаме линейка. Дежурната лекарка поиска да говори с майка ми, разпита я за симптомите и каза “Ти нямаш коронавирус“ и не дойдоха. В петък, на 17 април, майка отиде в новия спешен кабинет, от там чуха хрипове, и я изпратиха в Бърза помощ, където е чакала за преглед 6 часа. Снимаха я отново и й направиха изследвания, откриха й двустранна бронхопневмония и веднага я откараха във Втора база.

В събота сутринта й взеха секрет от гърлото и носа, следобяд й съобщиха, че е заразена с коронавирус. Веднага с нас се свързаха доктори от РЗИ и бяхме поставени под карантина за 14 дни. Вечерта към 20:30 ч. дойдоха да ни вземат проби.

В неделя по обяд ми се обадиха и ми съобщиха, че аз и баба ми сме дали положителни проби. Взеха баба ми в болницата без симптоми, а мен оставиха вкъщи под карантина. Събота и неделя идваха инспектори и ни разпитваха дали сме излизали извън България. Отговорът ни беше, че не сме и имаме доказателство в паспортите ни има хиляди печати с дати. Инспекторите от РЗИ казаха, че не е тръгнало от нас, така че нулевият заразен не е намерен и обвиняват нас като такива.

Баща ми не е международен шофьор, а е шофьор на автобус и от 5 месеца е по линията Плевен-Тръстеник. В автобуса е с маска и постоянно се дезинфекцира. Той е с отрицателна проба и не е вирусоносител, това е казано от инспекторите на РЗИ.

Майка ми винаги е спазвала задължителните мерки, и всеки ден, в който е била на работа, си е мерила температурата, която се е записвала и е била 36-36,5. Тя с температура не е ходила на работа и не са правили опити да я връщат, но се е прибирала от работа и ни е казвала за нейни колежки, които не са се чувствали добре, а тя все още нямаше симптомите“, завършва писмото си дъщерята на шивачката от Плевен.

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.