Експерт: 300 000 гурбетчии се връщат заради коронавируса!
Валентина Васильонова е президент на Европейския земеделски синдикат ЕФФАТ. Тя е и вицепрезидент на ФНСЗ (Федерация на независимите синдикати в земеделието). Експертът говори пред в. „Монитор” за ефектът от пандемията от коронавирус върху икономиката и по-специално върху земеделието.
– Госпожо Васильонова, имате ли информация колко наши гурбетчии в земеделието ще се върнат в страната?
– Информацията ми към този момент е за 300 хиляди души. Една част вече се върнаха. Много от хората, които работят в земеделието в ЕС, се уплашиха от това, което видяха там във връзка с епидемията. Други, които трябваше да тръгнат сега, като берачите на грозде от Шуменско, няма и да заминат за Франция.
– Как стоят нещата със сезонните работници в Западна Европа и тук към този момент?
– От една страна, големите фактори в земеделието, които приемаха нашите работници като Италия, Испания, Германия, Франция, са в пандемия. Техните стопанства, които осигуряваха заетост на неограничен ресурс сезонни работници, голяма част от Източна и Югоизточна Европа, сега на практика остават без работна ръка. Фермите се чудят как ще си приберат урожая. Тези дни четох, че в Италия държавата приоритизира кои компании остават да работят. Там например млекопреработвателните фирми не успяват да си предложат производството, а нямат възможности за съхранение в складове. Допълнително са масово болни и се налага да затварят предприятията си.
– А малките семейни ферми в ЕС?
– Те са по-гъвкави. В Южна Италия гледат лозя и домати основно и независимо че са малки, също наемат работници. Сега са в затруднения, защото от 1990 г. насам италианката не копае, като казвам това с огромно съчувствие. Истината е, че на Ботуша чужденците формират 90% заетост в селското стопанство. Затова за тях е решаващо да имат донорни страни като нашата.
– А Испания?
– Подобно. Във ферма в Андалусия за меки плодове беше пълно с българи от Пловдивско. Въпреки че бяха много доволни от заплащането, сега се страхуват да заминат, защото там живеят в кампуси. Този сезон категорично трудовият пазар в земеделието на Запад няма да може да се нормализира.
– Българските фермери намаляват площи поради липса на работна ръка. А сега как ще е?
– Тази година нашият трудов пазар в земеделието ще разполага със сериозна квалифицирана група хора. Гурбетчиите са чевръсти, бързи и със специфични умения. Те са високо специализирани в прибирането на реколта. Така че бизнесът ще има хора, които дори са обучени.
– А нашите фермери ще платят ли толкова, че да спечелят тези хора във фермите си като работници?
– На практика повечето от гурбетчиите като сезонни работници получават обезщетения през зимния период. Така е навсякъде в ЕС. Проблемът е, че ако тук започнат работа, няма да могат да ги ползват. Засега така стоят нещата.
– Божидар Петков от Асоциацията на малинопроизводителите заяви, че са готови да дават допълнителни 40% на работниците, които ще получават 60% поради загуба на работа.
– За жалост земеделският сектор не е включен в списъка с работодателите, които могат да бъдат подпомогнати, така че да плащат 60% от трудовото възнаграждение на работниците при намален обем на работа. В момента заедно с водещи браншови организации в земеделието изготвяме искане към министерствата на труда и земеделието аргарният сектор да бъде включен в този списък.
– Не могат ли да се използват пари от ПРСР?
– Сега Европейската комисия даде свобода на всяка страна да преразгледа и трансформира европейските програми с оглед подпомагане на бизнеса заради пандемията. Затова искаме още преразглеждане на програмите и мерките по ПРСР, така че да се предвиди и възможност да се подкрепят най-дребните земеделци, които трудно предлагат стоката си на местния пазар.