Из бабините тетрадки: При трудно зарастващи рани

Животът е толкова по-безгрижен, когато си млад. Отговорностите ти се броят на пет пръста. Имаш дълги ваканции. За теб няма невъзможни неща. Дори раните ти зарастват като с магическа пръчка.

Тази статия е за раните – за трудно зарастващите рани, за иновациите в лечението на рани, за профилактичните и терапевтичните мерки за по-бързото и качествено заздравяване на наранената кожа.

Наистина изглежда сякаш раните започват да заздравяват все по-бавно с напредването на възрастта. Има рани при възрастните, които са толкова упорити, че пълното им оздравяване отнема месеци. Не е без значение фактът, че тези наранявания са възникнали в кожа, която вече не е толкова богата на растежни фактори и стволови клетки. Други възможни причини за бавното зарастване (характерни за по-възрастните хора) са недохранването, както и различни хронични болести, особено заболявания, засягащи кръвоносните съдове.

Трудно зарастващи рани и незарастващи рани

Раните, които не се поддават на нормално зарастване, може да са резултат от радиация (лъчетерапия при онкоболни) или травми от падане. Но най-обичайните незарастващи и трудно зарастващи рани са:

Диабетни рани

Често диабетиците развиват проблеми със зрението и изпитват изтръпване и болка в подбедриците и стъпалата. Това може да влоши чувствителността и да затрудни регистрирането на дребни наранявания. Хората с диабет също така страдат от нарушено кръвообращение, особено в долната част от тялото, а това е предпоставка за забавено оздравяване, дори при най-дребни драскотини.

В допълнение при диабета се наблюдава нарушена функция на провъзпалителните клетки (макрофаги, цитокини и протеази). Те са необходими за зарастването на раната, но са като онези гости, чието присъствие е приятно до определен момент, а след него започва да се превръща във все по-сериозен проблем. Натрупването им може да заключи пациентите в „капан“ на постоянно възпаление, а малките наранявания да се превърнат в сериозни рани, които зарастват трудно и са значително по-податливи на възпаление.

Декубитални рани

Т.нар. декубитални рани или рани от залежаване не са просто дребни раздразнения на кожата или протривания, както си мислят някои хора. Тези наранявания могат внезапно да станат много големи и/или дълбоки и да се превърнат в много сериозен медицински казус. Раните от този тип се развиват при наличието на натиск (от лежане или седене) върху областите, в които костта е по-близо до кожната повърхност – пети, задни части, хълбоци, глава и кръст.

Натискът прекъсва кръвотока към меките тъкани, намиращи се непосредствено над костта, и ако не бъде преустановен до около час, съществува риск от необратимо увреждане на тъканта и некроза (клетъчна смърт).

Колкото по-дълбоки са раните от декубитален тип, толкова по-трудно зарастват те. Стигнат ли до костта, за излекуването им е нужна хирургия.

Варикозни рани

При някои възрастни хора вените губят способността си да придвижват кръвта обратно към сърцето. Това състояние може да стане причина за натрупване на прекалено голямо напрежение във вените на краката до степен, в която крайниците се подуват и се получават кръвоизливи в кожата. В резултат кожата може да бъде нарушена и да се образуват т.нар. варикозни рани или язви.

Бабини рецепти на помощ:

• 40 гр. листа от орех, 20 гр. кори от дъб, 100 гр. листа от смрадлика. Всички билки се смесват. Вземат се 2 супена лъжица от тях и се заливат с 400 мл вряща вода.
• Киснат 30 минути, след което отварата се прецежда и билките се слагат върху марля, с която се прави лапа на раната.