Как да вземем обезщетение от държавата за причинени щети
Август започна с екстремален индекс за пожароопасност за 10 области в страната. В началото на юли мощни бури и наводнения се случиха в Западна България, а в София пороят на 7 юли достигна до 100 литра на кв. м, като наводни подлези, приземни етажи на сгради, мазета и сервизни помещения. Горчивият опит сочи, че дори краткотрайни порои наводняват пловдивските сгради, а завчера синоптиците излязоха с предупредителния жълт код за почти цяла България за опасни метеорологични явления. Така че рискове има, въпросът е как да защитим имуществото си?
Независимо какви са нанесените щети от природните бедствия, има законови мерки, с които засегнатите лица могат да търсят обезщетение. Отговорност не може да бъде реализирана обаче във всички случаи. Според адв. Иван Гемков, чиято кантора през последните години води тежки дела за обезщетения след нанесени сериозни материални щети вследствие на наводнения, пътищата за реализиране на претенции са два.
В единия случай търсим отговорността на застрахователна компания. Това, разбира се, е възможно, в случай че има валидно сключен застрахователен договор с покрит риск от природни бедствия. В този случай ние можем директно да търсим отговорността от самата застрахователна компания. За жалост обаче, официалната статистика в България сочи, че едва 5% от недвижимата собственост, принадлежаща на частни лица, е застрахована с покрития риск от природни бедствия. И това са предимно имоти, ипотекирани в полза на банка. Във всички останали 95% от случаите не можем да търсим отговорността на застрахователната компания за изплащане на съответното обезщетение.
В другия случай имаме само една възможност да търсим отговорност на трети лица, свързани с поражение от природни бедствия. Най-общо това са държавата, в лицето на нейните структури и общините.
„Не във всички случаи обаче можем да търсим отговорност от държавата и общините – категоричен е адв. Гемков. – Необходимо е да е налице виновно поведение – действие или бездействие от страна на съответните органи, което е довело до настъпването на последиците от природното бедствие, независимо от вида на природното бедствие или от вида на поражението. Важно е да имаме предвид, че имаме два пътя за реализиране на претенция спрямо държавата и общините. В единия случай можем да търсим отговорността по общия гражданскоправен път, който произтича от закона. А в другия случай можем да търсим отговорността на държавата и на общините по Закона за отговорността на държавата за вреди. Напълно възможно е да бъде проведен успешен иск и да бъде получено съответното обезщетение. За това е необходимо иск да е предявен солидарно и да са налице доказателства, които да се представят пред съда за наличието на виновно поведение, довело до настъпването на вредните последици. При липсата на такова поведение – независимо дали представлява действие, или бездействие – отговорността не може да бъде предявена успешно чрез иск в съда.“
За да потърсим обезщетение във връзка с поражения от природни бедствия, нямат значение видът и размерът на вредите, пише „Марица“. Необходимо е само да има настъпила вреда вследствие на природното бедствие и тази вреда да бъде установима – по вид и като финансово изражение. Необходимо е да се определи каква би била оценката на тази вреда, тъй като претенцията в съда е за изплащане на конкретна сума във връзка с поражението.
