Коледно-новогодишните празници в Югозапада – зрелищни ритуали, свински сватби…

Коледа и Нова година в Пиринския край са едно незабравимо преживяване за хората от другите краища на страната и чужденците. Причината е, че културните традиции в Пиринската фолклорна област са многолики, динамични и изключително богати на обредност.

Сред най-популярните обичаи, своето място тук намират кукерите, наричани още бабугери, чаушери, както и прочутата свинска сватба, които не се срещат никъде другаде в страната, пише в. „Струма“.

Бабугерите са маскарадни игри, датиращи по нашите земи от стотици години. Основната им цел е да прогонят злите сили и да донесат здраве и благоденствие на цялото население. По стара традиция карнавалните игри се изпълняват основно от мъже, млади и стари, но предимно ергени. Кукерският костюм е пъстър и неотразим. Рогата, качулките, чановете и звънците, които се завързват около кръста, тежките кожи и страшните маски придават един колорит на тези игри, които целият свят забеляза.

Пиринските кукери прославиха България. През януари 2017 г. в Пиринската фолклорна област и по-точно в Разлог се проведе 7-ия световен кукерски фестивал „Старчевата 2017”, който влезе в списъка на Европейската федерация на маскарадните и карнавални градове.

Свинската сватба също е характерна единствено за Пиринската етнографска област. Между Коледа и Нова година, а на някои места дори от ноември месец, и до ден-днешен в различни селища от областта се провежда т.нар. свинска сватба. В общи линии този обичай си е едно угояване в края на годината. По традиция се провежда от мъжете, които така отпразнуват добре свършената работа през изминалите сезони. Празненството, което съпровожда свинската сватба, също е едноседмично, започва с коленето на прасето и приключва, когато цялото село, или поне всички комшии, са го опитали под формата на пръжки. Задължителни ястия на трапезата са пържените свински мръвки и месото с ориз. Винаги в тези дни официално се изваждат на софрата туршията и последното вино.

Празникът не минава без звуците на зурнаджиите, които са неразделна част от обредите през различните етапи на това пиршество. Тук стопанинът винаги е главно действащо лице и той първи кани своите най-близки приятели на предстоящото зрелищно угощение.

Въобще в Пиринско са чревоугодници. На коледната трапеза в Пиринската област можеш да видиш чомлек, чеверме, домашни питки и погачи, катък, кървавица, суджук, овче мляко, банска капама, бански старец, катино мезе, навпавок, шупла и какви ли не още специалитети с имена, които човек дори трудно изговаря. В Разложко е особено популярна фудулата, която представлява плънка, изпечена между две дебели кори домашно направено тесто – от пакетче мая, малко сол и захар, четвърт сирене, около 600 грама брашно и 4 яйца. Плънката, разбира се, е сланина или суджук.

Пак в този край за празниците много често се прави комбари с кажел. Зад неразбираемото име се крие зимна селска супа от картофи (комбари) с кисело зеле (кажел), в което често се добавя и месце. Към нея задължително трябва да сервираме осмянка – коремната част на прасето, в която има и месо, и тлъстина.

В селата около Сандански, когато колят прасето, хранят касапите с бесмемка – запържено на хапки по-тлъсто месо със запържен нарязан черен дроб, праз и ориз. Прави се на котлон (или печка на дърва) и има консистенцията на яхния. Ако остане до следващия ден, оризът поема цялата течност и ястието се сгъстява.

В празничните дни в района на Мелник се приготвя чалбур. В оригиналния си вид, както навремето го правели монасите от Роженския манастир, това е супа със забулени яйца, натрошено сирене, чесън и червен пипер. Сега ястието е по-гъсто и напомня на яйцата по панагюрски, но със значително по-малко мляко за сметка на сиренето и чесъна.

За Бъдни вечер в този край правят разядка от кисело зеле, праз, чесън, люта чушка и зелев сок. Прилича на гъста чорба, хапва се с лъжица и върви чудесно с празничните колачета. Това са обикновени малки питки без мляко и яйца, в една от които се скрива паричката. Те заместват традиционната за трапезата на Бъдни вечер погача.

Повечето от общините в региона си имат специфичен обичай, ритуал, танц или ястие, без който Коледа и Нова година не минават.

В Петрич мистичните русалии гонят караконджули и болежки

Русалийските игри са част от древните български обичаи по Коледа. Те са се провеждали през 12-те така наречени „погани” (мръсни) дни от Коледа до Богоявление (Водици) и са характерни единствено за община Петрич. За тях разказва Вангелия Тренева, секретарят на петричкото читалище „Братя Миладинови – 1914“, в чийто репертоар е включен и атрактивен русалийски танц, изпълняван от фолклорната формация „Пролет“.

„Според българския фолклор в дните между Коледа и Богоявление навън бродят всякакви нечисти сили, зли духове и караконджули, които носят болести и мор по хората и добитъка. Русалиите били дружини от неженени момци, които с песните и танците си гонели злите сили. Дружината играела под звуците на зурни и тъпан. На Коледа те се прощавали с близките си и тръгвали да обикалят къщите и селата. Вървели винаги по двойки едни след други, за да се пазят взаимно от зли духове – в две колони, и всеки стъпвал в стъпките на предходния. Не позволявали никому да прекъсне веригата или хорото им. През тези дни, докато са в групата, не говорели помежду си. Изключение правел само водачът, който определял маршрута им. Те не се кръстели, не поздравявали близки и познати. Никога не газели вода, не влизали в къща, където има бременна жена. Русалиите играели около стари дървета, пресъхнали кладенци, стари гробища, кръстопътища и други места, където се смятало, че има зли сили и духове. Като ги обикаляли по три пъти със своите танци, се вярвало, че тези места се пречистват. Вярвало се също, че ако играят с кръстосани саби около болен, той оздравява.

Русалиите били винаги посрещани с почести и дарявани с пари, храна, ракия, вино. Те събирали средства за построяване на черкви, училища, чешми, мостове и др. Дружината се връщала в селото си срещу Богоявление и отивала в черквата свещеникът да им чете молитва. Тогава целували иконите, палели свещ, прекръствали се и се прощавали взаимно“.

Дори в наши дни около русалиите витае мистика и се задават въпроси какво са те – воини, лечители, танцьори, древни мистици или жреци на култа към Дионис?

Те имат един специален ритуал „код на честта”. Някои го свързват с празника Сатурналии от древен Рим. По време на Сатурналиите робите ставали със същите права като своите господари. Самият празник е посветен на двуликия бог Янус. Любопитно е, че и празникът на сатурналиите започва в края на декември и завършва на 14 януари, когато се играят игрите по стар стил в гр. Петрич. Не е изключено връзката да е много директна – предполага се, че бог Янус е дошъл от Тесалия в Рим в Централна Македония в Гърция, а именно от Тесалия се заселват 50 бежански семейства в гр. Петрич след разгрома на Моско поле от Али паша през около 1800-1822 г.

В Петрич най-древна е станчинарската група на квартал „Дълбошница”, която е на повече от 100 години. В групата има арапи, станчинари, поп, дявол, баба и дядо, мечкар и мечка, „болен здрав носи” и пепелаж, които са основните персонажи на русалиите. Групата се събира в тъмни зори и обикаля домовете за здраве и берекет. Около приготвената софра първи се нареждат арапите, които със свирните си прогонват злите духове…

Към домакините се приближават балтаджията и една от момите, която събира пари. След като приключи даруването, попът символично освещава вече пречистената софра. Мечкарят подканя домакина, за да го гази мечката за здраве. Първи заиграват хоро русалиите. След това идва ред на домакина или домакинята да си поръчат някое хоро срещу заплащане, повеждат го и получават брадвата от балтаджията.

Фолклорната група “Веселие” в Симитли зарази с коледарската традиция цялата община

На 25 декември се ражда началото, слънцето започва отново годишния си кръг, а хората се надяват, оставили след себе си неудачите, да продължат с благословия от Христос, покровителство на Богородица и всички светци.

Трапезата на празника е богата. С нея се свързва традицията на заколване на прасе и тежките ястия като капама и чомлек, витите баници и пити и задължително малки колачета за най-чаканите гости в коледната нощ – коледарите.

Особено сериозно за посещението на коледарите се подготвят в Симитли. Като предвестници на благите дни и край на дългите пости, коледарите обикалят домовете с песни и благословии, със силата да носят здраве и успех, като след полунощ и до зори ритуално обикалят Симитли . Целта им е да въздействат върху природния и обществен живот по магичен начин.

Коледарите са млади мъже – момци, готови за задомяване. Водени са от по-възрастен женен мъж, който ги посвещава и учи в специалните ритуали и песни. Водачът е посредник както между мъртвите и живите, тъй и между старата и новата година. Наричан кум, почитан и възнаграждаван, покровител на момците, той е най-представителната фигура и като такъв трябва да е добър стопанин, мъж в разцвета на силите си и речовит, за да може да благославя. Отговорен за реда на коледуването, водачът е единственият упълномощен от традицията “жрец”, който от своя дом и стан известява, приканва и разпорежда.

В деня преди Коледа той изпраща калесници с бъклица да известят всички стопани от селото за предстоящия празник и от негово име да поискат съгласието им коледарите да ги посетят. Калесниците приканват настоятелно всички младоженци и по-възрастни мъже, стари коледари, да се присъединят към тяхното шествие през нощта. Вечерта момците и поканените се събират в стана и се разпределят по чети (тумби) за отделните махали в селото.

Песенният репертоар на коледарите е богат. Те разказват, че идват от „долна земя” през кални реки и по кални друмове, за чудно дърво насред морето и змей в корените му, за юнака, който надбягва слънцето и извършва редица геройства, за да потекат реки от злато и сребро, за раждането на света и началото на годината на „младия Бог” – Божич, за светците.

Песните с различни повествования се изпълняват по време на пътя, пред портите на дома и вътре в къщата за домакина и неговото семейство. Наричанията рисуват картината на благополучието и щастието. Накрая, благословени от стопанина на дома, „добрите гости” се даряват с пари и храна и се отправят към следващата къща в селището.

За съжаление коледуването в страната изчезва към средата на миналия век. Днес се представя от различни фолклорни формации и една от тях е фолклорната група “Веселие” от гр. Симитли. „Заразени“ от съхранения ритуал, съгражданите им в Симитли са сред малцината, които за Коледа винаги гледат да са готови с краваи за гостите.

Гаргалетата – кулинарният мост между Курбан Байрама и Коледа в Якоруда

Кулинарните традиции в Якоруда обединяват християни и мюсюлмани и напоследък все по-често традиционният специалитет гаргалета, който мюсюлманите приготвят за празника Курбан Байрам, се появява и на богата трапеза, с която християните посрещат Коледа.

Гаргалета е типичен якорудски специалитет, който дължи името си на малките топчета, които го оформят, приличащи на пиленца гарджета. За приготвянето му се иска не само внимание и старание, но и физическа сила, защото технологията му е сложна и продължителна. Нужни са поне двама души – единият да държи здраво голямата тенджера на огъня, а другият да добавя съставките и да бърка бързо и неуморно с дървената “бъркача”.

Продуктите за тестото са бяло брашно, грис, краве масло, олио, прясно мляко, захар и вода За сиропа – вода и захар.

Бялото брашно и грисът се смесват. В дълбока тенджера се загрява олиото. Когато е готово, към него се добавят прясното мляко, водата и захарта. Постепенно се прибавят брашното и грисът, като се разбърква добре. Бъркането продължава, докато се сгъсти и стане хомогенна смес, която да може лесно да се отделя от съда. Оформят се средни по големина топчета и се слагат в тава, дъното на която е покрито с краве масло и брашно. Подреждат се и се притискат с длан. Изпича се до златисто. Сиропът се сварява и с него се заливат изпечените гаргалета, докато са още топли и двата компонента.