Лелята на убийцата от Сандански: Кристина не смееше да пипне на Георги вещ, за да не яде бой

За първи път проговаря един от най-близките хора на Кристина Дунчева, убила двете си деца в Сандански. Ваня Кирилова разказва пред 168 часа, че всъщност „чудовището“, както всички нарекоха Дунчева, е била невероятно любяща майка и един много добър човек.

„Седмици преди да се случи това ужасно нещо, ние говорихме по скайп. Кристина ми каза: „Не се чувствам психически добре, искам да избягам от Жоро, защото ме тормози“. Тя плачеше. Думите й бяха – страх ме е от него, той ме тормози и ме бие. Не знам какво ще се случи занапред. Дай ми съвет. Аз й казах: Криси, ако е така, по-добре говори с него и му кажи, че в момента искаш да отидеш при майка ти и баща ти, докато той се смири.

Сподели ми, че последните три месеца Георги я е побърквал. Тя беше останала без работа. Той й казал: Ако ти останеш у дома, аз ще те направя луда. Гледай да си търсиш някъде работа. Аз веднага реагирах: Как така? Той е мъж и баща, ще се грижи за теб, а ти ще си намериш работа, нищо толкова не е станало, че да се ядосва така. Тя пак повтори, че не може да му каже такова нещо, защото я е страх от него“, разказа Ваня Кирилова.

„Криси беше тормозена психически и физически. Пред мен Георги я е обиждал, чувала съм толкова грозни думи и изрази. Наричаше я проста селянка. Обръщаше се с думите: „Кристино, ти си проста кръшлийка“. Когато говореше за нея, казваше: Тази моята проста селянка. Много пъти аз съм отвръщала: Чакай малко, не може така да говориш кой е прост и кой умен. Не става.

Тя е майка на децата ти, уважавай я. Той веднага ми опонираше: Да, но тя си е проста, какво да я правя. Миналата година на сватбата на брат й в колата пътувахме с децата. Ако знаете той как се държеше и пред тях.

Аз пак му казвам: Ей, човек, децата са тук, престани да говориш така. Тя не смееше дори да пипне негова вещ, защото не знаеше какво ще се случи после. Очакваше я бой, ако докосне или размести нещо. Трябваше всички да правят това, което той каже. Толкова груб, толкова арогантен. Всяко изказване звучеше като „кой съм аз“. Сякаш е велик.

Спомням си как й беше казал веднъж: „Кристино, ти трябва да се съобразяваш в тази къща, защото ние имаме толкова много неща, докато твоето семейство от селяни нямате нищо“, каза още лелята на Кристина.