Национално тристранно споразумение по ключови теми за ускоряване на икономическото развитие в страната бе подписано в Министерския съвет днес.
„БВП ще бъде 60 % от този на ЕС. Ще бъдат разработени 3 плана за действие. България трябва да има модерен бизнес и социален живот. Направихме компромиси. В следващите 6-8 месеца ще реализираме стъпки и ще направим реформи. Приемането на България в Шенген и ИЕРЕМ-2 е издигнато в национален приоритет, както и продължаването на административната реформа и развитие на изостаналите райони“, заяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.
Тристранното споразумение урежда визията за развитие във всички сектори. Разработването на енергийна стратегия с визия до 2053 г. е ключово, тя ще промени и редица други сектори в икономиката. Договорихме се за разработване на ясна визия за Маришкия басейн. Важна тема и е пълната либерализация на енергийния пазар.Зелената сделка пък дава възможност за икономически растеж. Всяка страна-членка трябва да може сама да определя своя енергиен микс. Това обясни енергийният министър Теменужка Петкова.
От своя страна икономическият министър Емил Караниколов изтъкна: „Това споразумение е със статут на приоритет, засягат се много теми. Съвместно трябва да изпълним, до 10 дни ще свикаме национален икономически съвет, за да подготвим работни групи в сферата на икономиката и бизнеса. Синдикатите и работодателите имат 54 предложения към нас, до сряда ще отговорим“.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров сподели следното: „В края на февруари, в началото на март споразумението трябваше да бъде финализирано. Нашите договорености според това, което виждаме и чухме от експерти, лежат по-далеко. Претендираме, че с договореностите, който и да управлява след изборите, да се съобразява с тях, защото са на много важни в икономиката и социалната сфера. Хоризонтът е по-дълъг в това споразумение. Национална програма за функционирането на Марица-Изток е за 5 години напред. Има ангажимент да се стабилизира финансово държавата в енергетиката и да се намери решение за компенсиране на тарифния дефицит в НЕК чрез споразумение с КЕВР“.
„Ще се създаде Национална програма за заселване на хора от трети страни от български произход. Ще има индивидуални сметки за обучение през целия живот, изграждане на секторни фондове и разширяване на възможностите за чиракуване в производствена цена.
Съгласихме се за минимална работна заплата по икономически дейности, с прилагане през 2021 г. Тогава да се предложи отмяна на минималните осигурителни доходи за 2021 г., ще се създаде механизъм, който не допуска отказ от преговори. Ще има нарастване на заплатите на служителите след атестация на служителите“, информира още Димитров.
„Една от най-важните точки е споразумението, че минималната работна заплата ще може да се договаря по професии. Трите дни болнични продължават да се плащат от работодателите, няма да се връща част от дохода на бедните семейства до края на годината. Минималната заплата ще продължи да съществува, просто няма да бъде единна за всички сектори, така ще можем да махнем минималните осигурителни прагове“, допълни пък социалният министър Деница Сачева.
По този начин в някои сектори минималните работни заплати могат да са много по-високи от сегашните.
