На Светла сряда се изпълняват обичаи за дъжд и плодородие
Тази година на 5 май е Светлата сряда (Празна сряда) от Светлата седмица. Според църковния календар на този ден църквата ни почита паметта на Св. мъченица Ирина. На Светла сряда се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести.
Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.
На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко – обичаят Ладино хоро. В играта Ладино хоро девойките се залавят в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи.
Няоколо другите пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя – за коняр, за овчар, за говедар.
При обичая Мара Лишанка се взимат от три млади булки по един чехъл с различен цвят и се напъхват един в друг. Така се оформя кукла, наречена Мара Лишанка, забражда се и се накичва като булка със сребърни невестински накити – титрици.
След това се избира мома, която трябва да е лазарувала и да има живи родители. С обредни песни момите отиват в средата на селото и се разделят в две редици, хванати за ръце.
Две по две девойките започват диалог с Мара Лишанка – с момата, която носи куклата, и пеят песен. Мара Лишанка им отговаря и диалогът продължава, като си предават куклата една на друга.
После момите, придружени от ергени и други жени и мъже от селото, отиват на реката, „окъпват“ куклата, измиват си лицата и се връщат в селото.
Обичаят се изпълнява за осигуряване на дъжд и плодородие, за да се предпазят момите да не ги залюби змей и за да раждат деца булките.
На 5-ти май Българската православна църква почита паметта на Св. мъченица Ирина.
Именници са Ирина, Ирена, Иринка, Ириней, Мира, Мирослав, Мирослава, Мирчо.
Пенелопа, както се казвала светицата до покръстването си, била дъщеря на знатни езичници от Магедон. Баща и построил за нея чуден дворец извън града, далече от светския свят и развлечения. Наел хора да се занимават с обучението и възпитанието й. Един от тях бил християнина Апелиан. Той учил девойката на християнски ценности.
Когато Пенелопа станала пълнолетна, баща й и съобщил, че й е избрал съпруг, за когото да се омъжи. Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет.
Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата спасила момичето и конете побягнали към бащата. Той се убедил в правотата на дъщеря си и приел християнството заедно със семейството си. Ирина започнала да приучава и други граждани.
След време в града имало нов управител, който като разбрал за Ирина я извикал при себе си и я подложил на свирепи мъчения. Вярата и този път запазила девойката, а управникът измислял все нови и нови мъчения.
Народът, виждайки несправедливост там, въстанал и прогонил управителя с камъни. Властта поел сина му, който продължил делото на баща си. В краката на момичето били забити пирони и в това състояние била развеждана из града в огромни мъки.
Тогава Ангел Божий се смилил и погубил мъчителите, а нея освободил. Оттогава народът започнал още повече да почита девойката, а тя разпространявала вярата все по-надалеч.
След време Ирина получила известие, че скоро Бог ще си я прибере. Тогава заедно с учителя си Апелиан отишла до пещера в гората и наредила да я затрупат вътре. Света Ирина починала в началото на II в.