Отбелязваме 281 години от рождението на Св. Софроний Врачански

Отбелязваме 281 години от рождението на Св. Софроний Врачански

Двама светии с името Софроний чества Българската православна църква на 11 март. Това са българският народен будител, духовник и пръв последовател на Паисий Хилендарски – Софроний Врачански, и Софроний Премъдри, патриарх Йерусалимски, живял през VI в.

Софроний Врачански е канонизиран за светец през 1964 г. с писмен акт на патриарх Кирил заради огромния принос за съхранение на православието по време на турското робство. Роден е на 11 март 1739 г. и затова паметта му се отбелязва от църквата на тази дата. Единственият храм в България, който носи неговото име, е в Червен бряг.

Роден е със светските имена Стойко Владиславов. Става монах в Къпиновския манастир през 1794 г. Същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний.

Един от по-малко популярните му трудове, които е писал във Влашко, е “Книга за трите религии” от 1805 г. В него той разглежда религиозно-нравствените системи на християнството, исляма и юдаизма, където изтъква превъзходството на православието.

Софроний Врачански отдал живота си на православието и освобождението на България, въпреки че е наследник на богат род от Котел.

Също като него, в заможно семейство от Дамаск през 560 г. е роден отец Софроний Премъдри, по-късно патриарх Йерусалимски. Още като юноша започнал да изучава Свещеното писание и тръгнал по стъпките на Иисус Христос. Обикалял манастирите в околностите на Йерусалим, където срещнал инок Йоан Мосх и станал негов ученик. Заедно пътували до пустините в Египет, Палестина и описали подвизите на духовниците там. Приел монашеството в Александрия. Там бил изцелен от очна болест при мощите на св. Кир и Йоан.

Софроний е избран за патриарх на Йерусалим през 634 г., 4 години преди смъртта му. Противопоставял се остро на лъжеученията и ереста, дори свикал събор, за да изясни истинското учение на църквата. В годината, когато Софроний става патриарх на Йерусалим, градът е превзет от арабите. По време на обсадата, продължила 4 месеца, той въодушевявал и ободрявал жителите на града. Когато разбрал, че съпротивата няма да издържи, Софроний предложил на пълководеца на арабите Омар условия, за да се предаде. Едно от тях било да не бъдат разрушавани църквите и християните да могат да изповядват религията си. Омар обаче не спазил обещанието си. На мястото на храма на Соломон издигнал джамия и започнал гонение срещу християните. Софроний не успял да преживее предателството. Започнал да моли Бог да вземе душата му, защото не можел повече да гледа как се оскверняват светите места. И скоро бил чут.

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.