Откриха останки от дъждовна гора на 90 милиона години

Откриха останки от дъждовна гора на 90 милиона години

Преди около 90 милиона години умерена дъждовна гора е израсла близо до Южния полюс, съобщи ЮПИ. Учени се натъкнаха на фосилизирани следи от древна дъждовна гора в сърцевината на седименти от морското дъно, събрани близо до ледника Пайн айлънд в западната част на Антрактида, предава БТА.

Сеизмични данни навеждаха на мисълта, че пластът седименти е уникален, но учените не очакваха да попаднат на останки от гора от кредата. „Откриването на този добре съхранен пласт горска почва е като печалба от лотарията – заяви експертът по палеоекология Улрих Салзман от университета на Нортъмбрия в Англия. – Не знаехме за съществуването му по-рано.“

Сред пластовете седименти Салзман и колегите му открили корени, полен, спори и останки от цъфтящи растения. Учените използвали различни останки от растения, за да си създадат цялостна представа за древната гора в Антарктида. „Става въпрос за лонгозна гора, доминирана от иглолистни дървета и папрати – поясни Салзман. – Била е сходна с днешни гори в Нова Зеландия. Летните температури са били около 19 градуса Целзий, а температурата на водата в реките и мочурищата е достигала 20 градуса Целзий.“

Специалистите смятат, че дъждовната гора край Южния полюс е просъществувала до олигоцена, преди да се фрагментира преди около 20 милиона години. Антарктида и Южният полюс са се преместили малко през последните 90 милиона години, но тектонските движения не са били от значение за появата и изчезването на въпросната древна гора. Появата й е била възможна благодарение на климатични промени.

Средната креда е сред най-горещите периоди в историята на Земята. Атмосферата е съдържала голямо количество въглероден диоксид, а морското ниво е било с над 100 метра по-високо от днешното. Учените се надяват, че резултатите от изследването им ще помогнат на климатолози да подобрят моделите си, които целят да се прогнозира ефектът от днешните климатични промени, дължащи се на човешката дейност.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Нейчър“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *