Планински водачи заработват по 350 лева на ден

Обикновено хонорарът на планинските водачи у нас варира от 120 до 350 лв. на ден. Заплащането зависи основно от вида и продължителността на тура, а също и от нивото на квалификация на водача. Често то може да бъде по-ниско заради понижаващите се цени на туристическите услуги или използването на нелицензирани планински водачи от някои агенции, при по-специализирани преходи пък хонорарът може да надхвърли 350 лв. Това съобщиха за „Монитор” от „Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България”.

По думите на председателя на асоциацията Любомир Попйорданов

у нас има две основни квалификации – планински и алпийски водач

Всяка от тях дава правото за водене на групи в точно определени терени, описани в закона и наредбата за упражняване на професията. Освен това има водач с велосипед, а също и ски водач. Всеки туристически преход може да бъде обвързан с допълнителни специфики, като наблюдаване на животни, растителен свят, геоложки особености на планините, кулинарно изживяване или изкуство.

„Работата на водача все още не е справедливо оценена. И причината за това е липсата на достатъчна информираност в обществото за важността на професията, недостатъчната планинарска култура и платформи в социалната мрежа”, коментира той, като допълни, че България привлича и чуждестранни туристи, предпочитащи водачите да говорят техния роден език, което изисква допълнителна и специфична квалификация.

Изискванията за начина, по който трябва да бъдат обучавани планинските водачи, са заложени в редица законови разпоредби. Обикновено

квалификацията им отнема около една година

като се провеждат занимания по теория и практика с обща продължителност не по-малко от 960 учебни часа. Освен темите, свързани с планинарството, обучението включва и специализирана информация от много други области на познанието – от биоразнообразие до право и психология.

„От асоциацията държим на високото ниво на обучение, но за съжаление и в тази област държавата показва липса на капацитет за контрол и подход към всички, предлагащи курсове за планински водачи. Това води до дипломирането на гидове с недостатъчно добра квалификация, което е и предпоставка за инциденти в планината”, констатира той.

Припомняме, че според статистиката на Планинската спасителна служба към Българския червен кръст през тази година се наблюдава ръст на инцидентите в планината. До 2 декември акциите „на високо” достигат 143, което е с 29 повече спрямо миналата година. По време на тях

е оказана помощ на 166 души, 10 от които са починали

а един все още е в неизвестност. Въпреки ръста на инцидентите на годишна база пострадалите туристи всъщност са с 1000 по-малко от миналата година. Според спасителните екипи това се дължи на факта, че COVID-19 принуди много любители на пистите и разходките в планината да си останат у дома. Около седмица преди началото на тазгодишния зимен сезон те отново дадоха препоръки за безопасен туризъм, които трябва да бъдат следвани от всеки, решил да покара ски или да се разходи с близки и приятели по върховете. Любителите планинари трябва

много внимателно да подбират и проучват маршрута си

да се съобразяват с времето и по възможност да се движат в група. Зареденият телефон, туристическата застраховка и добрата екипировка също са задължителни.

„Този комплект е задължителен за всеки, който излиза в зимната планина извън маркирани ски писти и пътеки, които ние не препоръчваме – индивидуален лавинен уред, лавинна сонда, лавинна лопата”, съветва Атанас Еков от Планинска спасителна служба – Банско, като допълва, че раницата с въздушна възглавница, може да задържи човек на повърхността на лавината. Според него всички туристи в планината трябва да се съобразят и със снежната покривка. Едни от

признаците за нестабилна основа са пропукването и пропадането на снежния пласт

които могат да доведат до лавина.

Въпреки рисковете, които крие планината, семейства с деца масово се насочват към 10-те планински първенци, сред които върховете Мусала, Вихрен, Ботев, Черни връх, Руен, Гоцев, Голям Перелик, Радомир, Руй и Богдан, за да получат заветната златна значка от Българския туристически съюз (БТС). Oт създаването на националното движение през 2005 г. до момента в надпреварата са се включили 1428 души. По думите на изпълнителния секретар на БТС инж. Васил Николов броят на любителите планинари значително се е увеличил в периода 2020 – 2021 г., тъй като в условия на пандемия туристите са намерили „убежище” в планината.

Килиманджаро – любима дестинация на българите

Любители алпинисти проявяват сериозен интерес към трекинг пътуванията зад граница. Оказва се, че най-любимата дестинация на българите е Килиманджаро (Ухуру). Това заяви собственикът на датски туроператор и бивш председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти Димитър Попов.

По информация от сайта на една от специализираните агенции за турове по планинските върхове в чужбина цените на тур до този връх в Африка са от 4110 до 4390 лв. без ДДС, като най-ниската е за 9 души, какъвто е и максималният брой на групата туристи. Цената включва: сертифициран български планински водач, трансфери от летището, такси за националния парк, по трима носачи на човек и готвач за групата, местна застраховка за спасителна операция, 2 нощувки в 3-звезден хотел със закуски, 5 нощувки в хижи или палатка, местен англоговорещ водач и асистиращ водач, комплект за първа помощ, бутилка с авариен кислород, сертификат за изкачването на върха, подписан и подпечатан от парка и местния водач, 15 кг багаж, който се носи от носачите. Не се включват: самолетен билет от София до летище Килиманджаро и обратно (около 750 евро, но 1-2 месеца преди датата на тръгване може да стигне и над 2000 лв.), танзанийска виза (50 долара) и здравна застраховка.

Интересно пояснение в офертата е, че всеки турист е добре да отдели допълнително 200-250 долара от джоба си за бакшиши. Собственикът на специализираната фирма за туровете Димитър Колешев поясни, че тези пари са нужни за пари на ръка на местните водачи и готвачи, на които танзанийският туроператор не плаща добре.

Качване на Еверест струва $55 000

Средната цена на експедиция до Еверест през 2022 г. ще достигне до почти 55 000 щатски долара, сочат данни на сайта ExpedReview. През вече отминаващата година изкачването на най-високия връх в света е струвало средно 54 044 долара.

52-дневна експедиция до К2, намиращ се в планината Каракорум, на границата между Пакистан и Китай, пък струва между 17 000 и 33 000 щатски долара (27 000 – 52 000 лева) в зависимост от избрания пакет – пълно или стандартно обслужване. В първия случай получаваме кислороден комплект, включващ регулатор, маска и маркучи, четири цилиндъра с допълнителен кислород и личен шерп, който да ни помага при изкачването.

Според офертата в мрежата шерпът също получава 3 бутилки с кислород, маска и регулатор. На върха пък го очаква бонус в размер на 1500 долара. В случай че изберем стандартния пакет – не получаваме нито едно от тези удобства, но пък можем да се радваме на оборудване за базов лагер – палатка за храненията, тоалетна, душ и соларно зарядно. На разположение на алпинистите ще има още готвач от Пакистан, електрогенератор и уоки-токита. Макар да е вторият по височина връх в света, К2 се оказва далеч по-труден за покоряване, отколкото първенецът Еверест, и в неговото подножие загиват 86 души, сред които и българският алпинист Атанас Скатов.