Първият жител на Крайници, завършил образование в чужбина, се върна да помага на хората
Бившият служител във Външно министерство, 87-годишният Васил Нешев, пристигна от София в родното си село Крайници, за да помага на съселяните си в борбата с коронавируса.
Нешев е първият жител на най-голямото село в община Дупница, който е учил в чужбина. Завършил е „Външно-търговски отношения” в Прага, Чехословакия. Роден е през 1937 г. Отива да учи в Прага през далечната 1957 г.
Нешев пристигнал тези дни от София, където живее, и потърсил кметицата на Крайници Мариана Димитрова с предложението да дари 50 лв. от пенсията си, с които тя да закупи храна на бедни негови съселяни, пише в. „Струма“.
Ето какво заяви вчера кметицата М. Димитрова: „Нашият съселянин Васил Нешев помоли, ако има необходимост от доброволци, той да помага с каквото може. Да дезинфектира обекти, да мете и чисти. Не се срамува от работата. Той пише стихове и романи. Въпреки възрастта си е пъргав, разумен човек”, заключи М. Димитрова.
„Дойдох в родното си село да помагам на хората в тези трудни времена. Някога служих 11 месеца в армията, бях в школа за медицинска подготовка. Мога да поставям инжекции, да дезинфектирам, дори, ако се наложи, ще мета улиците в селото, само да се спасим от зловещия вирус. Не се срамувам. Аз съм на 87 години, но имам достатъчно енергия да се справя с всякаква ситуация. Животът така ме научи. Аз съм от селско семейство и не се страхувам от работа.
Завърших гимназията в Дупница и отидох на работа в Чехия. Там записах задочно да уча за строителен инженер. Издържах се като работех. Родителите ми нямаха възможност да ме издържат. Аз съм осмото поред дете в семейството. След първия семестър се преместих в университет със специалност “Външно-търговски отношения”. Нямах квартира. Първата година спах на дюшек на пода в квартирата на двама българи. Единият беше чичото на президента Петър Стоянов – Николай Стоянов. Той е по-възрастен от мен, не зная дали е още жив. После друг българин ми помогна да се настаня в общежитие.
Завърших образованието си и се върнах в България. Започнах работа във Външно министерство със 145 лв. заплата. Работих като търговско аташе в Прага, защото знаех перфектно чешки.
Когато имах свободно време, пишех стихове. Написал съм 770 стихотворения и три романа.
Щастлив съм с двамата си синове. От тях имам 6 внучета и едно правнуче.
Достигнах до тази възраст, защото винаги съм зареден с оптимизъм и винаги си казвам, че днес съм по-добре от вчера, и съдбата е била благосклонна към мен. Сега в тези времена на чума се обръщам към моите съселяни: Бъдете позитивни, не се мразете и не си завиждайте и ще живеете по-добре”, заяви Васил Нешев.
