
Само един от пет маршрута в планината е безопасен през зимата
Само един от пет туристически маршрута е в добро състояние и с перфектна маркировка. Това твърдят планинари доброволци, които от няколко години поставят табели по популярните пътеки в Стара планина.
Принципно маркирането на туристическите пътища се извършва от Българския туристически съюз и неговите членове – туристическите дружества, със съдействието и материалната подкрепа на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Планинската спасителна служба, други заинтересовани ведомства, общини и обществени организации, пише в правилника на БТС.
През годините обаче, както често се случва, когато ангажиментите са разпределени между няколко ведомства, немалка част от табелите са отнесени от дъжда, снега и ветровете. Не навсякъде са оцелели и коловете от зимната маркировка. В Родопите например маркировката по туристическите маршрути е по-скоро изключение, твърдят планинарите доброволци от туристическо дружество „Насам-натам“. Много от пътеките са затлачени и като не се чистят през лятото, през зимата стават съвсем непроходими. Във Витоша, към която се насочват хиляди хора в почивните дни, по една от най-популярните пътеки – от „Алеко“ до Златните мостове,
дървените мостчета на места са изгнили
и пропаднали.
Все повече хора обаче тръгват в родните планини, като голяма част от тях са неподготвени както за трудността на маршрута, така и за задължителната зимна екипировка, категоричен е шефът на Планинската спасителна служба Емил Нешев. Според него няма рискови маршрути, а такива, които са подценени. Затова и се случват инциденти, някои от които с фатален край.
Пътят към връх Ботев в Стара планина се оказва и един от най-подценените, защото точно там миналата година загинаха баща и син, а наскоро загуби живота си млад мъж. „Опасни особено през зимата са маршрутите Добрила-връх Ботев, хижа „Рай”-връх Ботев и хижа „Соколна“-връх Мазалат, както и в района на връх Козя стена и старопланинското Конче до връх Братаница над хижа „Бенковски“, обясни председателят на туристическо дружество „Насам-натам“ Димо Колев.
Само миналата година членовете на дружеството и приятели са подновили маркировката по 12 маршрута с обща дължина 91 км, маркирали са 10 нови маршрута с обща дължина 102 км, бетонирали са 15 колове зимна маркировка, поставили са 13 информационни табла с карта на района и маршрутите и са монтирали 355 указателни табели на важни разклони.
„Нашата дейност е абсолютно доброволна, координираме я някъде с националните паркове, някъде с Планинската спасителна служба, а другаде с кметове“, обясни Колев. Той е категоричен, че организираното туристическо движение, такова каквото е основано навремето, се нуждае от нов правилник с ясни отговорности и задължения и от държавно финансиране, което да включва не само подкрепа за маркировка и поддръжка на маршрутите, но и за обучения на деца и младежи и за връщане на колективния планинарски дух.
От Националния природен парк „Централен Балкан“ пък уточниха, че по най-посещаваните маршрути на територията на парка
има заслони на най-невралгичните места
Два заслона, собственост на БТК например, миналата година са били прехвърлени на парка и сега ще могат да бъдат ремонтирани, така че да служат за подслоняване на туристите при трудни условия. „За „Маринка“ в момента се подготвя работен проект, след това ще се ремонтира, така че през лятото да функционира“, обясни директорът на националния парк Генчо Илиев.
Дори и най-перфектната инфраструктура да се изгради, грижата за живота на хората в планината е първо тяхна отговорност, категорични са планинските спасители. „Всички маршрути, които се подценяват, са опасни, независимо колко са трудни и в коя планина са. Последните случаи бяха на относително лесен склон, обаче подценен. На такъв склон, по подобен начин аз поне не съм виждал да се случват подобни инциденти”, коментира директорът на ПСС Емил Нешев. Той акцентира на лавинната опасност през зимата. “Всеобщото мнение е, че там, където има склон и сняг, има и лавинна опасност. Вече става въпрос и за
наклони от порядъка между 30 и 40 градуса
които създават сериозни предпоставки за възникването на лавини. Най-често това са склонове извън района на ски зона Банско, улеите към Бъндерица, улеите към Дамяница и въобще всички стръмни склонове на планината. Също така се случва и в района на връх Мусала, там има регистрирани такива инциденти”, обясни Нешев. По думите му Витоша също не е за подценяване, защото стават инциденти в района на Голям Резен, на Дупката на Романския лифт, както и в района на Комините.
“Склоновете в района около Рилските езера също са опасни, в Стара планина – също. Много е важна информацията, която се подава, особено опасен е районът на Банско извън ски зоната”, каза още шефът на Планинската спасителна служба. Според него, за да не стават инциденти, са необходими много обучения, натрупан опит, следене на метеорологичните и атмосферните условия, както и промените на снежната покривка. “Хората трябва никога да не тръгват сами в планината и да са екипирани с лавинна сонда и лавинна лопата, за да могат бързо да реагират при инцидент”, каза още Нешев.
Междувременно стана ясно, че изключително успешно е приключила кампанията на Планинската спасителна служба при БЧК „За да спасим живот в планината”. Три месеца след нейния старт първите четири детектора заедно с пълното оборудване за работа с тях вече са в България. Те са предназначени за откриване на затрупани от лавини и ще бъдат разположени на стратегически места в ски центровете, в близост до районите с най-много лавинни инциденти – около хижа „Алеко“, Витоша, над Боровец – м. Маркуджиците, и в Рила – близо до Седемте рилски езера. Четвъртият детектор е осигурен от Българската лавинна асоциация и ще бъде позициониран в Банско, Пирин.