Санданчанин е първият пристигнал на мястото с горящия автобус, превърнал се в ковчег

Санданчанин е първият пристигнал на мястото с горящия автобус, превърнал се в ковчег

Санданчанинът Валентин Георгиев е станал свидетел на жестоката трагедия с изгорелите 44-ма туристи на АМ „Струма” край Перник. Той е първият пристигнал на мястото на катастрофата, но автобусът вече е горял. В. Георгиев, който работи към голяма куриерска фирма, е пътувал със служебния автомобил от София към Сандански.

„Всеки път, когато разказвам за видяното, съпреживявам това, което ми се случи. Вече трети ден след трагедията не мога да спя, събуждам се по няколко пъти. Трагедията бе ужасяваща, тя не може да се опише, защото с всеки изминал ден в съзнанието ми изскачат нови моменти от инцидента.

От 4 години пътувам почти всеки ден от Сандански до София и обратно. Ставал съм свидетел на десетки пътни инциденти, но такова нещо е неописуемо”, потресен е Валентин.

Той е молил водачи на автомобили след него да слязат и да помагат. Станал е пряк свидетел на това как автомобили не са спирали, а са преминавали край горящия автобус, други пък са седели в кабините на автомобила си, но не се притекли да окажат първа помощ.

„Това аз не мога да го коментирам, всеки сам за себе си решава дали да помогне, или не”, е краткият коментар на санданчанина пред в. „Струма“.

След 20 минути са пристигнали екипи на полицията и пожарната, а последни на мястото на инцидента са дошли линейките. Ето какво разказа санданчанинът Валентин Георгиев:

„Видях огнен пламък на 2-3 метра, преди да стигна до мястото на катастрофата. В първия момент си помислих, че огънят идва от гората. Но след като наближих, видях, че е на пътното платно. Огънят бе много голям. Видях, че гори автобус. Спрях служебния автомобил на около 100 метра от горящия автобус. Бях първи автомобил. Като излязох, чух писъци на хора да викат за помощ. Няколко оцелели викаха и крещяха отстрани на горящия автобус. Те бяха в кръв и целите черни от саждите. Първо видях как един мъж носи на ръце една жена.

Викаше от болка и крещеше за помощ: „Полиция, полиция”, това чух. След това изпусна момичето от ръцете си, тъй като краката му бяха в кръв и куцаше. Аз преместих момичето от пътното платно в края на магистралата. Краката й бяха неподвижни. Сигурно ги е счупила при скачането от автобуса. Беше боса, без чорапи. Друго момиче отстрани на горящия автобус каза, че му е студено. Свалих якето си и й го дадох да го облече. Спрях мъж да се върне в горещия автобус, за да извади сина си. Той тръгна към автобуса, аз го спрях и не му позволи да отиде вътре, защото просто беше късно… Просто и той щеше да изгори. Викаха: „Вода, вода”… На няколко пъти се връщах тичешком до автомобила си, след това тичах пак при пострадалите. Носих вода, яке… От автобуса се чуваше само как се чупят стъклата от горенето.

Самозапалването на автобуса е станало сигурно десетина минути преди аз да стигна до мястото на катастрофата. След броени минути пристигнаха и други автомобили и тирове. Не ми се иска да коментирам колегите, които бяха след мен, и тези, които преминаваха край горящия автобус. На няколко път виках към тях да помагат. Беше страшна трагедия, пламъците бяха огромни.

Досега през целия ми живот не ми се е случвало да ставам свидетел на такъв ужасен инцидент. Асфалтът бе мокър, тъй като валеше дъжд. На мен пътят ми е познат, за шофьори, които не познават участъка, има малка вероятност да се объркат и да навлязат в отбивката отдясно на пътния участък. По всяка вероятност шофьорът на автобуса се е объркал. Работа на разследващите органи е да установят каква е причината за тази трагедия”, каза В. Георгиев.

Той вчера отново замина за поредния си курс от Сандански за София…

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *