Синята перла на Мароко – лабиринт, в който да се изгубиш

Синята перла на Мароко – лабиринт, в който да се изгубиш

Ел Аайун (известен още кат Шефшауен или Шавен) – синият град на Мароко, е прочут със своите традиционни сгради, боядисани в синьо, които придават на града истинско приказно сияние. Разположено високо в планините Риф, това забележително селище е само на два часа от големия град Танжер.

Въпреки това, заради местоположението си в планината, „синята перла на Мароко“ е уникална историческа и културна дестинация, която предлага на посетителите както приключения, така и невероятна природа.

Ел Аайун е създаден през 1471 година от местния водач Али бен Муса бен Рашид ал Алами като укрепено място срещу португалците, които завладявали Мароко. Градът бил замислен като крепост, от която местните да се борят срещу враговете, пише “Ancient Origins”.

Населението на Ел Аайун нараствало заради бежанците, бягащи от нашествието на португалците по време на Реконкистата. Така той се превърнал в голям град със силно влияние.

Ел Аайун и околностите му, наричани Риф по името на планината, останали под контрола на испанците и французите до началото на 20-и век. Те били част от обявената през 1921 година Рифска република, която просъществувала пет години.

В крайна сметка Ел Аайун и Мароко получават независимост през 50-те години, а през 1957 г. Мохамед V става крал на независимо Мароко.

Белосаните къщи в Ел Аайун, които по-късно придобили син оттенък, първоначално били построени от еврейски и мюсюлмански бежанци, пристигнали тук през 15-и век. Причините за боядисването им в синьо са различни, в зависимост от традициите на тези хора, но това продължава да се прави и в наши дни.

Някои хора твърдят, че оцветяването на стените е започнало през Втората световна война, когато евреите бягали от Хитлер. Други казват, че били оцветявани в синьо от евреите векове по-рано, когато те бягали от Испанската инквизиция. За някои традицията за боядисването на къщите в синьо напомня на обитателите им за небето и присъствието на Бог.

Има теория, че бледосиният цвят служи за охлаждане на домовете в жарките марокански лета. Според друго твърдение, синьото всъщност е естествена защита срещу комари, а оттам и срещу малария.

Независимо от всичко това, Ел Аайун е известен като „синята перла на Мароко“ и привлича туристите като магнит.

Въпреки че градът е разположен в планините, мнозина избират да го посетят и да се потопят в неговата приказна синя атмосфера. Градът не е много голям и може да бъде разгледан за ден.

Интересното е, че е изграден като лабиринт – с малки улици и сгради в един и същи цвят на всеки ъгъл. Много лесно можете да се изгубите там. Дори вратите често са боядисани в синьо и така се сливат със съседните стени на домове и магазини.

Самите магазини са доста колоритни, а улиците често са пълни с интересни стоки от местните пазари за сувенири. Заради големия брой магазини на открито и като цяло малките размери на града, пазаруването става в много тесни пространства. Затова в ситуация на пандемия това не е най-добрият избор, но когато пътуванията се възобновят и правилата за социална дистанция отпаднат, това отново ще се превърне в едно от най-предпочитаните места за пътешествениците.

Другите задължителни за разглеждане забележителности са джамиите и музеите. Сред тях е Голямата джамия, намираща се в историческата част на града, на площад „Ута ел Хамен“. Джамията е построена при създаването на града, вероятно от самия му основател.

Друга интересна дестинация е местният етнографски музей Касбах, намиращ се на същия площад „Ута ел Хамен“. Той е създаден от паша Ахмед Ерифи за запазване и показване на уникалната култура на града. Експонатите включват уникални предмети на изкуството, скулптури, оръжия и неща от ежедневнието. Фокусът е върху забележителното мароканско изкуство, представено с различни средства.

Още по-интересен е самият дворец Касбах и укрепителните съоръжения, които са непокътнати и са част от музея. В първоначалния си вид той е бил затворена крепост, чието предназначение е било да осигури защита и да бъде дом на емира и неговото обкръжение.

За желаещите да излязат извън града и да изследват природата, в планината Риф има маркирани пътеки, които водят до най-високия ѝ връх. Този преход си заслужава усилията, тъй като от там се открива феноменална гледка към синия град. Преходът отнема около 9 часа и определено не е за неподготвени туристи.

Посетителите могат да се насладят и на красотата на Националния парк Таласентан, създаден за защита на застрашената мароканска ела. Със своите водопади и препускащи реки паркът е наистина пленителен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *