Спасяват ни като Ериксен на Банско и Боровец

Спасяват ни като Ериксен на Банско и Боровец

Автоматични външни дефибрилатори като този, с който спасяваха датския футболист Кристиан Ериксен, има в базите на Планинска спасителна служба в Боровец, Алеко и Банско.

Планинските спасители там разполагат с такива устройства и те са били използвани при оказване на помощ, съобщи пред „Телеграф“ Деница Баръмова, директор на Младежката организация на БЧК. Тя допълни, че автоматични външни дефибрилатори има на още няколко места у нас. Сред тях са Националния секретариат на Български Червен кръст и Учебно-логистичният център в Лозен, Софийски университет.

Добре би било да ги има и на обществени места, за да може да се реагира своевременно при инцидент, коментира Деница Баръмова. Да има автоматични външни дефибрилатори на стадиони, концертни зали, метростанции, автогари, жп гари, летища, както и в големи обществени институции, призова пък пред „Телеграф“ кардиологът проф. Иво Петров.

Преди това той съобщи във Фейсбук, че е внесъл в Министерството на здравеопазването проект за наредба или правилник, който да стимулира институциите, управителите на предприятията, началниците на стадионите, автогарите, летищата, кметовете, както и собствениците на големи фирми да осигурят закупуването и обучението на техните служители за работа с автоматичен дефибрилатор. През последните години по света таргетът на обучението са не специалистите, а населението, каза още проф. Петров, който е началник на Клиниката по кардиология и ангиология към Университетска болница „Аджибадем Сити клиник“.

Когато има случай на сърдечен арест, в момента у нас се разчита изцяло на бързото идване на спешните медици, които са суперпрофесионалисти и са снабдени с дефибрилатори, отбеляза проф. Петров. „Проблемът е, че са важни първите три минути – това са минутите, в които трябва да бъде възстановена мозъчната циркулация. След като дойде екипът на Бърза медицинска помощ, дори колегите да възстановят сърдечната дейност, вече мозъкът е получил за съжаление необратими промени и много често пациентите са във вегетативно състояние и вече е абсолютно безпредметно да се поддържа техният живот.

Именно това е акцентът – ако имаме такава национална стратегия, която да обучи населението и на обществени места да се инсталират автоматични външни дефибрилатори, помощта ще може да се осъществява навреме, а навреме, както видяхме от инцидента на стадиона, е веднага, т.е. в първите минути“, каза още кардиологът.

„Ние от Български Червен кръст категорично сме заявили своето желание да провеждаме обучения по оказване на първа помощ, да подкрепяме стъпки за законодателни промени“, категорична е Деница Баръмова. Тя припомни, че това е била целта на Кръглата маса, събрала експерти и представители на законодателната и изпълнителната власт преди три години. Баръмова подчерта, че независимо от пандемията БЧК продължава своите обучения.

„Дори във времето на пандемия сме обучили близо 600 доброволци в страната за оказване на първа помощ“, каза тя. Деница Баръмова подчерта, че можем да използваме автоматичен външен дефибрилатор и без специално обучение. “Процесът е автоматизиран. Устройството прави собствен анализ на състоянието на пострадалия. Осъществява дефибрилация само когато тя е нужна. Освен това подпомага оказването на сърдечен масаж. Човек би могъл да се справи сам, но винаги по-качествената първа помощ се осъществява от преминали обучение“, посъветва директорът на Дирекция „Български младежки Червен кръст.“

Доброволци готови да влязат в училищата

Подготвени лектори и доброволци могат да осъществяват курсове за работа с дефибрилатор и сред учителите, стига да има обща воля това да се случи, заяви Деница Баръмова от БЧК. Тя допълни, че ежегодно Български младежки червен кръст осъществява Национални обучения за доброволци, в които над 120 млади хора биват обучени за работа с АВД, паралелно с обучението по първа помощ и психосоциална подкрепа. В последните седмици обучавахме и хора, които трябва да обезпечават и провеждат големи събития, каза още Баръмова.

„Всеки има възможност да спаси човешки живот, но много е важно и да запазим достойнството на пострадалия. Това, за което всички ние се прекланяме и видяхме наяве на футболния терен“, коментира тя. И апелира: „Всички хора, които стават свидетели на подобни инциденти, да запазят достойнството на пострадалия и да направят възможното, което е в техните ръце“.

5 000 сърца могат да бъдат събудени

Засегнатите в България от сърдечен арест са над 10 000 души годишно. Незабавно оказаната първа помощ и ранна дефибрилация повишават вероятността за спасяване от 50 до 70%. Тази статистика бе цитирана от експертите на Кръглата маса, която БЧК организира през 2019 г. Това означава, че поне 5000 сърца у нас могат да забият отново с помощта на машината. В Европа над 400 000 души умират от сърдечен арест. По данни на Американската сърдечна асоциация случаите в САЩ на внезапно спиране на сърцето са 320 000 на година.

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.