Шестима души от Дренково останаха без дом след пожар точно преди началото на зимата
Шестима души останаха без дом в благоевградското село Дренково след страховит пожар миналия петък, който изпепели къщата им в махала Балевска. 72-годишната Рилка Щърбева, дъщерите й Христина и Гергана с двете й деца и мъжа, с когото живее на семейни начала, за минути останали без покрив. За късмет няма пострадали, но цялата покъщнина на фамилията е в пепелището.
„Случи се около 10 часа сутринта“, разказа кметският наместник на с. Дренково Кирил Ивановски. „Най-вероятно огънят е тръгнал от печката на дърва, която по разказите им нямала вратичка. Сутринта на нея си направили кафе и излезли да пуснат стоката – овца и 7-8 кози. Къщата е бивше училище, гредоред е и пламнала като факла. Като видях пламъците, сериозно се притесних огънят да не обхване и съседните къщи, които също са гредоред. Цялата махала можеше да хвръкне“, върна лентата седмица назад Ивановски.
„Уплаших се много, като видях какъв пламък беше! Чурява много се вдигна, а и мойта къща е гредоред, само те това дворче ни дели“, показва разстоянието от едва 5-6 метра съседката Таня.
„Не знам какво е станало, видях в сайтове да пише, че пожарът бил тръгнал от инсталацията, но не ми се вярва да е така, защото тази инсталация съм я правил аз и е само на 10 г.“, коментира трагедията синът на Рилка Петър Андонов и обяснява: „Ако е имало проблем в инсталацията, тя е щяла да се запали през зимата, когато е натоварена, не сега, когато почти нищо не е включено в нея. Затова смятам, че проблемът е дошъл от печката, която е оставена запалена без надзор. Слизах в мазето и видях една толкава дупка се е отворила в стената пред печката. На друго място мазето не е покътнато. Затова според мен оттам е тръгнал пожарът. Къщата е гредоред, дървенията е на 100 г. и малко й трябва да хвръкне“, отбелязва 40-годишният мъж.
Вече седмица той сам се мъчи да осигури покрив над главата на майка си и сестра си Христина. Отказва да го снимаме, предпочита и лицето на майка му да не се излага на показ от мъжка гордост да не предизвиква съжаление и нежелани коментари. Разказа, че разбрал за трагедията следобеда в деня на пожара. Работи като шофьор и през седмицата непрекъснато пътува из страната. Злополучната новина го застигнала в София, пише „Струма“.
„Нямаше как да литна и да дойда, докато се прибера, беше към 5 следобед, вече се бе стъмнило. Пак добре че се е случило пред деня. Ако е било през нощта, ще са отишли поне още 2-3 къщи покрай нашата. Всичко щеше да пламне“, отбелязва Петър.
Заварил майка си и сестра си Христина да мръзнат в двора. Другата му сестра с мъжа й се били подслонили в съседната къща на бившия кметски наместник Тодор Балев. Той пуснал фамилията да се нанесат в старата му къща, докато стегнат и ремонтират своята. Майката не склонила да тръгне със сина си към града и дъщеря й Гергана била принудена да я пусне да нощува в къщата на комшиите. Следващите два дни Петър успял да придума майка си да я прибере в своя дом в Благоевград, макар че със съпругата и двете им деца живеят в две стаи.
„Не искаше да тръгне и почти насила я накарах. Издържа едва два дни и се принудих да я върна обратно. Ако я затворя в града между 4 стени, ще се погуби. Свикнала е навън, на въздух със стоката“, обяснява синът й развоя на събитията.
Часове след пожара кметът на Благоевград Румен Томов разпоредил останалата без дом фамилия да се настани в социален дом и общинско жилище, но те отказали категорично.
„Тогава мен ме нямаше вкъщи. Бях нагоре, вадех картофи, а Христина (дъщерята) беше със стоката“, разказа за злополучния петък Рилка Щърбева, облегната почти неподвижно на оградата на кошарата им. „Гледаме пушек, но не знам откъде е. Извадих картофите, Христина дойде да прибере кобилата, а аз останах да докарам стоката. Като отидох надолу, гледам къщата изгорела!“, простичко обяснява случилото се жената. Клати глава в категорично отрицание на въпрос защо не иска да се премести в социален дом. „От чистия въздух по-убаво нема! Покрай тоя вирус не искам да съм на друго място! Не искам! Искам си тук, на чист въздух. Вода имам, а ток сега не ми требва. Полека-полека синът ще оправи и къщата“, обяснява тя. Не се гневи на дъщеря си Гергана, че не я е приютила: „Няма място при другата дъщеря, а и те там са в къщата на друг човек“.
Рилка има шест деца, които сама отглежда след смъртта на мъжа си. Една от дъщерите й е починала. Като по-млада работила в печатницата, но родителите й се поболели и се прибрала в Дренково да ги гледа и оттогава не се е връщала в града. Сега единствено синът й Петър се опитва да й помогне и да осигури покрив над главата на майка си и сестра си Христина.
Вчера преди обяд го заварваме да кове ритловици над две каменни стени от едната страна на изгорялата къща. „Стегнал съм се да пригодя това помещение на стая, в която да изкарат зимата, пък после ще видим. Разгеле преди няколко дни дойде горският и ми даде позволително, та със сина и негови приятели ходихме в гората за ритловици да почна покрива. В понеделник отидох на работа само, за да взема аванс и да купя материали за ремонта. Приятел ми помогна със 100 лв. и това е. Кметът също обеща помощ, чакаме и от БЧК“, обяснява Петър ситуацията, в която се е оказал.
Плановете му са скромни заради липсата на средства, а и защото сам трудно се справя с работата. „Ако се съберат средства, след тази стаичка спешно трябва да покрия къщата, защото цялата зимнина е в мазето и остане ли открито, всичко ще изгние. Ще се наложи да взема дебел найлон, да покрия да не вали вътре, ако няма друг вариант“, показва той. Временно, докато стегне помещението до изгорялата им къща, е пригодил за майка си и сестра си една стая в имота, където отглеждат животните, който е на няколко метра по пътя нагоре. „Сложих матрак върху палета да има къде да спят, защото всичко изгоря. Нито легла, нито маса, столове, посуда, нищо не остана след пожара. Добре че събирам за Сурва сандъци, ресняци, юргани, та сега ни се намериха. Одеяла съм им донесъл, печката в долния двор им сложих да могат да си готвят. Нямат ток, но това в момента е най-малкият проблем“, обяснява за свършеното за броени дни Петър и разказва за друг пожар, който семейството преживяло преди години:
„Бях 10-годишен, когато пак горяхме. Тогава изгоря пердето и постройката в обора, където сега настаних майка ми. Но тогава хората от махалата се събраха, за 1 ден набраха дървен материал и на втория ден направиха нов покрив. Хората! Но сега вече няма човеци. Хората се променихме. 80% , и себе си дори не изключвам, вече като видим някой да лежи на земята, ще го подминем.
Както виждаш, сам работя. Досега никой не е дошъл да ми помогне, а сам трудно успявам да се справя. За да съм честен, колегите ми предложиха да идват след работа, но в 5 часа вече е тъмно, нищо не се вижда. А в събота и неделя всеки си има свои ангажименти със семейството, грижи и задължения. Не се сърдя на никого, нямам и надежди, дано времето да се задържи хубаво, за да успея поне да покрия тая стаичка до опожарената къща. Отдолу ще сложа замазка, отстрани на каменния зид ще залепя стиропор за изолация, за да не им е студено и да изкарат зимата. Не мога да оставя майка си, но и насила не мога да накарам другите да се погрижат за нея, грижата трябва да ти дойде отвътре! И на мен ми идва нагорно, но как да оставя родителя си?!“, опитва се да скрие той болката си.
Разказва, че преди няколко години пробвал да освободи майка си от стадото, за да намали работата й около тях. „Бях ги махнал, защото виждам, че й е трудно да се справя със стоката. Оставих само една овца и 2 ярета, но тя се поболя. И се принудих да й оставя животните, за да не й причинявам стрес“, откровен е синът.
Кметският наместник К. Ивановски се е ангажирал да достави цигли за покрива. Видял преди дни, че на къща в село Клисура сменяли циглите, и се надява да му дадат старите за изгорелия дом в Дренково, та поне временно да се спаси положението.
Спешно са нужни и материали за покрива, за изолацията на стените, за лепило, за замазката на пода и прозорец, изброява Ивановски и призовава всеки, който може и иска да помогне с материали или физически труд, да се свърже с него.