„Юлен“ спечели делото срещу държавата за концесията

„Юлен“ спечели делото срещу държавата за концесията

„Юлен“ спечели делото срещу държавата, която настояваше концесионерът да плати допълнителни 5% върху таксата за ползване на терените от парк „Пирин“, включени в ски зоната в зимния курорт Банско. На първите две инстанция концесионерът беше осъден, че освен концесионната такса, дължи още 5% върху нея на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Парите са начислени за 10 години назад плюс лихвите за забава. Върховният касационен съд (ВКС) обръща напълно това решение и застъпва изцяло тезата на „Юлен“ – че тези пари не се дължат, защото се явяват вид данък, който не може да се плаща на държавно предприятие. Съдебната сага е от 2015 година.

Екоминистерството твърдеше, че концесионерът дължи на ПУДООС 178 482.64 лв. за периода 2005-2013 г. като в сумата влизат и неустойките, законната лихва, както и ДДС върху дължимото отчисление. По давност обаче сумата се стопи до 45 834 лв.

Плащането от 5% от концесионното възнаграждение в някогашния Национален фонд за опазване на околната среда, станал ПУДООС е записано в договора между „Юлен“ и държавата от 2001 г., твърдят от екоминистерството. До 2005 г. е имало гратисен период за плащането. След това „Юлен“ отказва да плаща, като твърди, че сумата е включена в концесионната такса.

Преди върховния съд „Юлен“ успява да защити тезата си, че не дължи нищо извън концесионната такса. Върховните магистрати приемат тезата, че ПУДООС е предприятие и самостоятелен участник в гражданския оборот, а има претенции, че му се дължат нещо като данъци или такси върху концесионен договор. Такива обаче могат да събират само държавата и общините.

По делото „Юлен“ твърди, че няма как да дължи пари на предприятие, защото не получава нищо срещу тази сума, което е незаконно. ВКС възприема напълно това твърдение. Според ВКС осъществяваните от ПУДООС услуги в интерес на обществото не могат да оправдаят начисляването на такса от 5%, без да има договорно основание.

„Законът за защитените територии не урежда задължение за концесионер на защитена територия – изключителна държавна собственост към ПУДООС, допълнително спрямо дължимото концесионното възнаграждение и платимо наред със същото, в размер на 5 % върху размера на концесионното възнаграждение“, пише в решението ВКС.

 

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *