COVID остави 50 000 без джипи, лимит спъва медиците да поемат чужди пациенти

COVID остави 50 000 без джипи, лимит спъва медиците да поемат чужди пациенти

Над 50 000 българи са останали без личен лекар в пандемията. Това показва проверка на „Телеграф“ по областите на страната. През последните две години 20 общопрактикуващи лекари са изгубили битката с COVID, а най-малко дузина са се пенсионирали.

Всеки от тях е обгрижвал средно около 2000 пациенти. Прекратяването на лекарските практики е довело до сериозна криза в редица населени места, като без медик е останала и цяла община. Става въпрос за Трекляно. В средата на миналата година джипито, което е обслужвало всички 768 жители, е починало. От тогава хората там нямат достъп до лекарска помощ и се налага да пътуват до съседните общини дори за най-елементарни нужди. За проблема говори в Народното събрание и здравният министър проф. Асена Сербезова.

Кризата с личните лекари започва да се задълбочава още през лятото на 2020 г., като до края на същата година живота си заради коронавируса губят общопрактикуващи лекари, обгрижващи хиляди пациенти в редица села. Сред тях са д-р Васил Василев, който е полагал грижи за хора от осем населени места в Петричко, както и д-р Марин Маринов, който е обслужвал над 4700 души в Силистренско.

Миналата година също отнема живота на много от семейните лекари. Така в момента в десетки български села има проблем, който се оказва труден за разрешаване въпреки допълнителните 845 лв., които здравната каса предлага на работещите в неблагоприятни условия. Такъв е случаят в карловското с. Розино, както и в миньорското с. Ковачево, община Раднево, където около 100 пациенти след новогодишните празници са останали без джипи.

Причината е, че практикуващият дотогава д-р Танев обявил, че съкращава част от обслужваната територия. „Разполагаме с кабинет, има хубав път, но за съжаление не сме големи оптимисти, че нещата бързо ще се уредят, защото зная, че и в други села имат този проблем“, призна кметът на с. Ковачево Зорница Георгиева.

От началото на 2022 г. в Старозагорска област без медик са останали три села, сред тях е и намиращото се на километри само от областния град Преславен, разказа председателят на общопрактикуващите лекари д-р Слави Славов. По негова информация в самия край на миналата година трима специалисти са обявили, че спират практиката си поради навършени години за пенсия и натрупана умора.

Сложната ситуация обаче засяга не само малките общини, а и по-големи области от страната. В Хасковско например има между 10 и 15 незаети практики, като шестима общопрактикуващи лекари са починали, а други петима са се преместили в по-големи градове. В Бургас пък работят около 290 практики, а други между 60 и 80 са незаети.

Според председателя на регионалното Сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Петко Желязков проблемът е от години, но се задълбочава. „Най-тежко е положението в общините Руен, Средец и Малко Търново поради тяхната отдалеченост и малкото жители в селата на тези общини.

Един личен лекар трябва да обикаля 7-8, а понякога и 10 села, за да има достатъчно пациенти. Това означава, че колегата трябва в седмицата да посети всяко едно от тези селца. Как се обикалят 10 населени места за 7 дни?“, коментира на свой ред д-р Цветомир Цветков, председател на Регионалната лекарска колегия.

„Проблемът е огромен“ признава и д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз. „Средната възраст на общопрактикуващите лекари е 60 години. 25% са в пенсионна възраст. В малките населени места има колеги на по 80 години, които все още практикуват. Какво ще стане, когато всички тези хора излязат в пенсия“, коментира д-р Брънзалов.

Според личните лекари не само пандемията е виновна за кризата, а и нерешените с години спънки пред джипитата. „Всеки общопрактикуващ лекар има лимит от 2500 пациенти, които може да запише в практиката си. Ако иска да поеме повече, трябва да назначи втори лекар. При тази кадрова криза обаче това е неизпълнимо“, обяснява д-р Костадин Сотиров – председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдивска област.

„Има починали колеги, има възрастни колеги, които излизат в пенсия, други се заразяват, боледуват по-тежко и по-дълго, остава въпросът кой поема техните пациенти. Ето, дори в София, в квартал „Враждебна“, общопрактикуващият лекар се разболя и нямаше никой, който да се наеме да обслужва хората от пациентската листа, докато колегата отсъства“, казва д-р Сотиров.

Така често джипитата се принуждават да отказват да включват нови пациенти в листата си, а хората остават без личен лекар, защото не могат да намерят „свободно място“ в практиките. По думите на д-р Сотиров лимитът на пациенти е само една от многото пречки.

„Друг проблем са специализациите. Младите колеги не могат да започнат работа, без да минат практическо обучение. То трябва да бъде при общопрактикуващ лекар. Дотук добре, но не всяко джипи може да обучава, защото са въведени безумни изисквания да бъде регистрирана обучителна практика. И тези изисквания реално блокират специализацията. Сега се говори, че се обмислят промени в наредбата, но никой не е отправил към нас покана за разговор“, обясни още д-р Костадин Сотиров.

Сред останалите нерешени проблеми, които той изреди, е забраната, която НЗОК е наложила на джипитата да назначават някои прегледи и изследвания, както и задължението личният лекар да осигури 24-часова медицинска грижа. „Всичко това прави нашата специалност непривлекателна за младите хора и резултатът е налице – 1/3 от общопрактикуващите лекари са пенсионери“, каза още председателят на ОПЛ в Пловдив.

Никой не уведомява пациентите за смърт на семейния доктор

Стотици хора разбират, че са без личен лекар, едва когато им се наложи да го потърсят за помощ. Оказва се, че никой няма задължението да уведоми пациентите, че джипито им е починало, излязло е в пенсия или е прекратило договора си с НЗОК. За този проблем алармира още преди година и омбудсманът доц. Диана Ковачева в писмо до здравния министър и шефа на здравната каса. Въпреки това той остава нерешен.

Няма статистика за починалите в бели престилки

Над 140 са починалите медици по време на пандемията. В това число влизат лекари, медицински сестри, шофьори на линейки, фелдшери. Никой обаче не води точна статистика за жертвите на коронавируса в бели престилки. Списък с имената на героите има единствено в Българския лекарски съюз, но той също не е изчерпателен, тъй като информацията се събира от районните лекарски колегии, които не винаги изпращат данни. От Българския червен кръст също са започнали да събират имената в Паметна книга за героите в бяло, но и там много от починалите лекари не са вписани. Така се оказва, че страната ни не разполага с данни за точния брой на медиците, които са станали жертва на коронавируса.

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *